Всичко, което се „вижда“ е илюзия. Светът, материята и реалността, които се наблюдават са илюзорни кадри на даден избор, който самият ти си направил, когато си започвал играта. Играта Живот е един сън, проектиран от онази част от ума, която си е „сътворила убеждението“, че се е отделила и откъснала от Източника на Цялото поле на знанието. Тази картина на света е паралелна реалност, която е отражение на вътрешното състояние на самото ограничение, което я твори. Следователно е невъзможно да е извън това ограничение, тоест околната среда да е създадена априори. Извън теб, вън от която и да е холограма не може да се отк-рие първоизточник нито на мрака, нито на светлината. Защото и двете си самият ти – Източникът, преживяващ избраното от самият Себе си…

А иначе, казват, приключението, наречено Живот, е игра, в която не можете да победите. Винаги си мислите, че губите. Без значение колко сте умни, талантливи или надарени, всичко е направено, за да играете до загуба. Много светлинни същества се записват, за да си изпробват възможностите. Игра, в която не можеш да победиш, без значение колко и какво опитваш или правиш. Без значение дали притежаваш вселенско познание, мъдрост, интелигентност, смелост, кураж и сила – нямало начин да се победи. И същностите от светлина приемали правилата да изживеят безценното преживяване, което не може да се придобие никъде другаде галактиката.

Тогава защо играем тази игра на Живот, ако от нея няма смисъл? Защо приемаме отново и отново да имаме и да правим избори, да се променяме, да търсим нови възможности…? Защо именно стоенето на едно място е това, от което се чувстваме най-зле?

Дали преживяването е негативно или позитивно – няма значение – то е безценно.