Търсене
Close this search box.

Упражнение: Бързо вземане на решения

Как да вземаме решение като ползваме енерго-информационото поле при нужда за бързи и ефективни действия, решения, избори?

Вариант 1: Упражнение Везна 

Затваряме очи, представяме си везната на Темида с двете блюда. „Поглеждаме“ блюдата и виждаме, че на едното пише „Да“, а на другото „Не“ – тогава задаваме въпросът, който е от неотложна важност. Въпросът е необходимо да е така зададен, че да отговаря на въпроса с „Да“ или „Не“. Задаваме въпроса и наблюдаваме кое от блюдата ще натежи. Това е и нашият отговор. Отваряме очите и привеждаме в действие получения отговор.

Вариант 2: Хвърляне на монета

С пълната вяра, че получаваме отговор директно от Източника и с убедеността, че сме готови да направим, да извършим веднага след получаването на отговора съответното действие, независимо дали ни харесва или не, хвърляме монета, като я „наричаме“ ези – правя ; тура – не правя, или обратното.

5 thoughts on “Упражнение: Бързо вземане на решения”

  1. веднага пробвах. Чудесно така ще взимам решения по бързо и без да се упрекват след това, просто ще знам че това е било правилно !

  2. kr_mira@abv.bg

    През 2004 и 2005 години бях на първо и второ ниво на оздравителен курс по системата на Норбеков. Там ни казаха, че трябва да намерим оная част на тялото, която да отговаря при задаването на въпроси. Лекторът каза, че при него това било област до опашната кост. Там получавал физическо усещане при съответния отговор. На мен ми трябваха години, за да установя мястото.
    Задаването на правилния въпрос също е от съществена важност. Това го научих по твърде болезнен начин. Въпросът трябва да е с положителна насоченост, да липсва частицата “не” и думата “няма”. Освен това, за да съм сигурна, че отговорът е правилен, задавам въпросът по два различни начина, за да получа отрицателен и положителен отговор. Отрицателният отговор е категоричен, а положителният е “може би”.
    Вече нищо не питам за роднини, понеже емоциалността изкривява резултата.
    Питам за себе си. Например: Добре ли е за мен да тръгна в понеделник? – Да, което всъщност значи може би. Затова задавам втори въпрос. Добре ли е да отложа тръгването от понеделник за друг ден? – Не, което вече е категорично и следователно трябва да тръгна в понеделник.
    Въпросите винаги започват с “добре ли е”, защото получавах утвърдителни отговори месеци наред за една моя желана работа, но когато я почнах, на втория месец се контузих, влязох в болница и лечението ми продължи дълго. Тогава бях питала : Имам ли шанс да започна работа? Шанс имах и започнах, но за мен не беше добре.

  3. nevyana.k@gmail.com

    изпробвах първия вариянт, зададох въпрос, застанах в нулева точка за да не влиая на отговора, след това почувствах как везната се наклони, отговора
    напълно резонира с мен. отварям очи и действам.

    1. Diana Kocheva

      идеята има вероятност да бъде помощ в ежедневието, така имаш или можеш да структураш времето си пълноцено .

  4. Николай Ников

    везната ми се вижда по верният вариант от монетата

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене
Close this search box.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации

Shopping Cart
Scroll to Top