Търсене
Close this search box.

За глупавите, които се мислят за умни

Ефектът на невежеството, облечено в самочувствие, е теоретически предсказан, а след това и експериментално потвърден, през 1999 година от специалистите по психология Дейвид Дъ-нинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те използвали наблюденията на велики учени и философи. Дънинг цитира две от тях:

„Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание” – Чарлз Дарвин

и

„Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност” – Бертран Ръсел.

 

Хората, „поразени“ от ефекта на Дънинг-Крюгер, по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен диапазон на приемане. Обикновено такива хора не проумяват, че решенията им са грешни, талантите, (които си въобразяват, че притежават) са неправдопо-добни и т.н. Поради това те убедено вярват в правотата на всички свои действия.

 

Любопитното е, че в много случаи некомпетентността не прави хората неориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна са-моувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.

Дънинг

С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограничени-ят човек започва да брани с всякакви средства своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора. В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване, и това води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.

Експериментът: В една зала са събрани представители на различни сфери на дейност, но със съвършено различни нива на реални знания. Изследователите молят да се попълни анкета, в която участниците да отбележат сами нивото си на компетентност в сферата, в която работят. След това участниците са подложени на редица тестове, които да измерят реалното им ниво на компетентност. По резултатите от двете задачи е съставена графика, демонстрираща зави-симостта на реалните знания от самоувереността в сферата на изява. Получила се достатъчно красноречива парабола: в лявата част, където са събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, добре владее-щи професията си в действителност, но със занижена самооценка за своя опит и умения. Към края кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказани-те експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техни-те резултати достигат едва две трети от пика на „некомпетентните“.

Дънинг и Крюгер установяват, че „невежите“ не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка за специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. Също така те искрено не желаят да повярват, че са до-пуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знания и способности. Повечето от тези участници упорито отстояват своето мнение, даже след като им е показано и логично обясне-но къде са грешките им.

Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.

Стивън Новела, професор по психология

Има  няколко  възможни  причини  за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, от-колкото собственото си, и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво. Дънинг и Крюгер предлагат на самоуве-рените невежи участници в своя експери-мент да преминат специален курс на обу-чение, където не само усвоявали конкрет-ни компетентности по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами периодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда…

Дали в една или друга област всеки от нас не прави същото? Дали всеки от нас не се има за специалист в нещо? И дали не се заблуждава, приемайки себе си за “можещ”…? Кога ставаме истински експерти и можещи?

Още подробности в тази посока ще откриете в книгата Ти-Проявлението:  в книжен вариант или  в онлайн библиотеката.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене
Close this search box.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации

Shopping Cart
Scroll to Top