Господин Никой е белгийска научнофантастична драма, режисирана от Жако Ван Дормал. Във филма се разказва за живота на Немо (Никой), 118-годишен мъж, който е последният смъртен на Земята, след като целият човешки род постига безсмъртие. Немо разказва историята на живота си на части пред млад журналист и на психиатъра си. Разказът съдържа мигове от любовта към “трите жени” в живота му, както и развода на неговите родителите. В различни паралелни реалности се представят съпътстващите го трудности в трите основни избора от неговия живот.

Дните, довели до смъртта му, се превръщат в обект на реалити шоу, което се излъчва на безсмъртните по целия свят. Самият Немо казва, че не помни нищо за миналото си, затова психиатър се опитва да възкреси обратно спомените му чрез хипноза. Други спомени са разказани на журналист. Целият филм е изпъстрен с произволни части (паралелни реалности) от спомените на господин Никой, които дават противоречиви истории за живота му. Не е ясно кои от спомените са реални и кои са потенциални развития от живота на Немо, които не са се случили. Филмът има структура на дърво: от раждането на главния герой, зрителят вижда всички възможни варианти за развитието на живота му, които формират клоните.

Остава основният въпрос – този за Избора! Филмът илюстрира това как:

Всеки от тези животи е правилният! Всяка пътека е правилната пътека!

Необходимо е единствено да правим крачките, вземайки ясни и категорични решения.

Паралелните реалности на живота

Раждане

В началото на историята е обяснено, че преди едно дете да се роди, то знае всичко, което ще се случи в живота му, но честотите на забравата слагат пръст върху устните на детето.

Първо детето е нужно да избере родителите си. Вторият избор, пред който се изправя, е резултатът от разялата на родителите. Нужен е отново избор – с кого да живее. Тази сцена се разиграва на ЖП гара. Майката заминава с влака, а бащата остава на перона. В различни реалности Немо тича и в едновремието на ненаправения избор, майка му успява да го дръпне във влака, а баща му да го прегърне на перона.

Живот с майката

Немо е с майка си и нейния нов партньор Хари, но не се разбират добре. Немо се държи бунтовнически, твърдейки, че може да предсказва бъдещето. Той се запознава с дъщерята на приятеля на майка си – Ана. Отново изборът разделя реалностите – в единия случай съжалява за тези си думи през целия си живот, и много години след това срещата с Ана на спирка с двете й деца води до тъга и разкаяние.

Честността във втория случай предопределя други събития и друга реалност – тя остава с него и е първата любов на Немо. Те са щастливи, но когато Хари и майката на Немо се разделят, Ана е принудена да отиде в Ню Йорк с баща си, като губи връзка с Немо. Години по-късно Немо се надява да срещне Ана отново. Желанието е силно и те се срещат, разпознавайки се в тълпата от хора. Ана не е готова за връзка, а събитията ни отвеждат към една безкрайна надежда.

Живот с баща му

Немо остава с баща си, който става инвалид. Грижите за него го превръщат в необщителен, мълчалив човек. Работи в магазин и в свободното си време пише фантастични истории за пътешествие до Марс.

Паралелните реалности се оформят от изборите му относно Елиза. При единия избор

Той вижда Елиз с 22-годишния ѝ приятел и отчаян си тръгва, но минавайки с мотора през гората, пада и е откаран в болница в състояние на парализа. Може да чувства, но не може да се движи. Илюзията за събраните родителите, го амбицира да започне да се движи.

Вторият избор представя паралелна реалност, която се развива по различен сценарий – Немо говори с Елиз пред дома ѝ, но тя му отказва. Немо я убеждава в чувствата си и накрая Елиз те се женят. Едната версия води до катастрофа, а в другата версия той работи в телевизионно студио и докато се връща вкъщи, вижда колата на колега, когото изкарват от езерото. На погребението Немо среща жената на покойника, която се оказва Ана. Една от паралелните реалности разкрива, че Немо и Елиз са женени с три деца с нещастен брак. Елиз страда от хронична депресия. Въпреки опитите на Немо да балансира нещата, Елиз го напуска.

В друга вероятност на избора, след като Елиз отказва на Немо, той се жени за първото момиче, което танцува с него в тази нощ. Немо си обещава това, което по-късно описва като глупаво решение: „Първо, няма да оставям нищо на случайността отново. Второ, ще се оженя за момичето на мотора си. Трето, ще бъда богат. Четвърто, ще имаме къща, голяма къща, боядисана в жълто, с градина и две деца – Пол и Майкъл. Пето, ще имам кабриолет, червен кабриолет и басейн, ще се науча да плувам. Шесто, няма да спра, докато не постигна всичко това!“

Постигнал плановете си, Немо е нещастен, а решенията му са като хвърля монета. Когато си взима стая в хотел, е убит по погрешка в банята и изгорен в гората.

В абстрактна реалност, Немо е в непознат свят доминиран от ромбове. Следвайки инструкциите, които открива, той стига до изоставена къща, където случайно намира видео, в което 118-годишния Немо обяснява, че той не съществува и че реалността е илюзия. В най-разнообразни паралелни картини се разкрива, че или родителите му не са се срещнали, или баща му е умрял в инцидент с шейна, или майка му не е забременяла, или праисторически предшественик е бил убит.

Преди смъртта си Немо казва на журналиста, че светът е просто мисловност – всичко е в ума на господин Никой като момче на 9 години, когато е бил нужен избор. И за пореден, трети път, този избор се осъществява, като Немо умира. В този момент енергията на разгръщането на Вселената се обръща и времето тече в обратната посока към Нищото и моментът Тук и Сега. Невъзможността да се връщаш към миналото, кара зрителят да осъзнае важността да се правят избори. Ако няма избор, всичко остава възможно в рамките на един съществуващ, но непреживян Потенциал.