Анализът (от древногр. ἀνάλυσις – „разлагане, разчленяване, разделяне“) е операция на мислено или реално разделяне на цялото (предмети, свойства, процеси или отношения между предмети и явления) на съставни части, в процеса на опознаване или натрупване на практически опит. Като допълнение към синтеза, методът на анализа позволява да се получи информация за структурата на предмета или обекта на изследване. Анализът е метод на изследване.
Другият метод за разглеждане на елементите от кръста като общо глобално взаимодействие (характеристика, филтър, навик) с околната среда е синтезът.

Синтезът (произлиза от гръцкото σύνθεσις със значение съединяване, свързване) е процес или метод на обединяване на два или повече отделни елемента или съставни части в едно цяло или в една съвкупност. Синтезът е противоположност на анализа (т.е. разделяне на цялото на съставните му части). Синтезът е метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.

При изследването в живота правим и двете в едновремие – извършваме аналинтез. Това е действие на цялото върху елементите, които изграждат самото цяло. Разглеждат се малките неща, които дават основата на общото, но никое от тях няма приоритет. Тогава свойствата на глобалното общо се оформят от всяка индивидуалност, съдържаща се него. Всяка промяна в елементите води и до промяна на цялото.

Забележка: Основната връзка, която е необходимо да направим при извършването на аналинтеза, е осъзнаването на факта, че ние сме холограми. Характерно свойство на холограмата е, че частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта. Това означава, че ако правим нещо на едно място, ще го прилагаме навсякъде, независимо дали мислим, че го правим по този начин или не. Обикновено се фокусираме върху детайла, от който вадим глобални изводи, които са винаги „в наша полза”. По този начин ние не се самокритикуваме, което е и основната причина да не се променяме.