В това упражнение разглеждаме колко важно и добре е да се записваме (с телефон, записвачка, диктофон или каквото ни е възможно).
Основната причина е, че всички смятаме себе си за честни, а всъщност не сме – изкривяваме ситуациите и миналото по начин, по който бихме искали да бъде, а не като такова, каквото всъщност е. Онова, което ще чуем на записа, е реалността такава, каквато е.
Като страничен наблюдател, ще можем да разберем кой е сбъркал – аз или човекът, с който съм разговарял. Ще можем да анализираме коя думичка или жест ни е разгневил. Тук забележете – това няма да стане от първо прослушване.
Необходимо е да прослушаме записа 4-5 пъти. Естествено, при първия път ще защитим собствената си позиция. Но сега погледнете с очите на безпристрастния наблюдател и прослушайте записа втори път. Ще откриете, че може би не сте съвсем прави. За да разберете къде точно – го прослушайте трети път. Отбележете местата, в които вие като “арбитър” можете да определите кой не е прав. И сега, за да имате доказателства за единия или другия участник в разговора, прослушайте записа четвърти път. Запишете си аргументите, с които бихте оборили или подкрепили двамата участници в разговора.
А сега прослушайте разговора пети път, за да вземете решение – кой е бил прав? И това решение да е честно, справедливо, откровено и безпристрастно. Без оглед на това дали на вас самите ще ви хареса или не!
