В това упражнение разглеждаме колко важно и добре е да се записваме (с телефон, записвачка, диктофон или каквото ни е възможно).
Основната причина е, че всички смятаме себе си за честни, а всъщност не сме – изкривяваме ситуациите и миналото по начин, по който бихме искали да бъде, а не като такова, каквото всъщност е. Онова, което ще чуем на записа, е реалността такава, каквато е.
Като страничен наблюдател, ще можем да разберем кой е сбъркал – аз или човекът, с който съм разговарял. Ще можем да анализираме коя думичка или жест ни е разгневил. Тук забележете – това няма да стане от първо прослушване.
Необходимо е да прослушаме записа 4-5 пъти. Естествено, при първия път ще защитим собствената си позиция. Но сега погледнете с очите на безпристрастния наблюдател и прослушайте записа втори път. Ще откриете, че може би не сте съвсем прави. За да разберете къде точно – го прослушайте трети път. Отбележете местата, в които вие като “арбитър” можете да определите кой не е прав. И сега, за да имате доказателства за единия или другия участник в разговора, прослушайте записа четвърти път. Запишете си аргументите, с които бихте оборили или подкрепили двамата участници в разговора.
А сега прослушайте разговора пети път, за да вземете решение – кой е бил прав? И това решение да е честно, справедливо, откровено и безпристрастно. Без оглед на това дали на вас самите ще ви хареса или не!
4 коментари
Eleonora
Със сигурност е добре да се практикува ,но на мен не ми се получава. но по принцип аз имам навика да си правя равносметка и се обвинявам и съжалявам и си казвам че повече ще внимавам.
и моля господ да ми прости . Гледам сама да си прощавам и да се извинявам на другите и на мен самата .
akademia
Идеята на това упражнение е просто да правим промени. Понякога успяваме веднага, понякога резултатите идват по-бавно. Необходимо е да приемаме – както всички, така и себе си. Тогава не е нужно да прощаваме – просто приемаме случилото се, променяме и продължаваме напред. Всички го можем!
arto 661
преминах през прошката за това,което съм бил,правил,хора,които са ме наранили,направих си регресия и това ме освободи.сега се старая да не трупам такива емоции и мисля,че доста добре се получваа.стигнах момент в ,който,случили ми се такава ситуация успявам да я приема и веднага насочвам вниманието си към нещо хубаво.това много ми помага.
Марина Бановска
Това все още не съм го включила в практиката
вярвам че би било полезно, но в ежедневието имаме много разговори..
може би да започчна да го правя когато имам важни разговори с близки хора
там съм по емоционална и всъщност ще успея да хвана ,кое в общуването до какви резултати води и как ни кара да се чувстваме, понякога много говоря и работя със себе си по този въпрос..в същото време премълчавам много неща,не обиччам конфронтации