Всяка опитност е записана в определени връзки, или дори в определен ъгъл на вероятностно взаимодействие (сцепление). ДНК е като лентова програма-носител на информация, която формира „поле” с определени уникални честотни граници. Сформирано като междупространствено, това поле има индивидуални характеристики, но в същото време съдържа и общи параметри (честотни портали) с други такива полета. Това е поле на индивидуално ограничена информация, чиято програма ДНК дава „инструкции“ и оказва влияние върху „управлението“ на самите взаимодействия. Като се споменава лентова, е редно да се отбележи, че тук не става дума за линеен процес, а за квантово-енергиен принцип на смесване на вихрови потоци. Говорим за суперпозиция на честотно-енергийни водовъртежи, които създават определена зона на ограничение. Това значи, че ако ограничителната зона (филтрирана част, филтриран диапазон) липсва, енергийните взаимодействия стават еднакво вероятно възможни, но тогава би следвало и да изчезва илюзията за отделеност. На практика това означава, че по време на сън, медитация, регресия, ченълинг, кома, смърт и т.н., квантовото състояние на това смесване на информация предизвиква сложни сюжети от вероятности без ограничение. Казано иначе, в тези състояния умрели и живи, възможно и невъзможно, реално и нереално заедно присъстват в едновремие, като се преливат едно в друго. Така сънищата, регресиите и всички подобни виртуални възможности са паралелни реалности извън честотната зона на онова, което сме приели за „реално“, с което сме „свикнали“, защото точно там сме поставили своите убеждения-филтри. Всичко е информация, но когато говорим за проявление от „материален тип“, това е информация и от квантовото смесена ДНК….

Науката приема, че мозъкът е център на съзнание, но това е невярно. Мозъкът е триизмерен плейър, синхронизиращ квантуваната ДНК с общата база от информационното поле. Тя е приемник на информация за избрано индивидуално ограничение, в което да преобразува информацията като електромагнитни сигнали, които да бъдат възприети на „материално“ ниво. Трилиона хроматинови форми (бъкиболи, фулерени) на ДНК работят заедно – да преобразуват и презаписват милиарди пъти в секунда промените, получени вследствие на определени взаимодействия. Затова ДНК „знае“ преди взаимодействието. ДНК е обединен, синхронизиран избран диапазон-„Ум“ на Източника, притежаващ информация за смесените в обща суперпозиция жизнена енергия, автоматичните правила и закони (дишане, кръвоносна система, гравитация и т.н.), честоти от околната реалност и резултат от начина на приемане на взаимодействията с тази реалност. Това е смесване на акта на мислене от Източника (избор) с обърнатата с хастара наопаки негова полярност. И е въпрос на Избор, на Фокус да се определи характерът на резултантната вероятност от взаимодействието.

Трите стъпки в човешкото развитие предопределят не просто излизането от личната зона на комфорт, а и излизане от общата (егрегорна) зона на комфорт. Защото излизането от личната може да се окаже егрегорен егоцентризъм. За даден индивид една ситуация може да се явява излизане от зоната на комфорт, но като цяло да е егоцентрична и обслужваща удоволствието на всички (в рамките на егрегора). При целия този процес грешката, която се допуска, е, че фактът, че вместо да се единяваме като Източник-Холограма-Глобална отговорност (Трансмутация-ЛИО-ЕЛГО), вътрешно в себе си ги разделяме. А те са ЕДНО ЦЯЛО С ТРИ СЪСТОЯНИЯ, които преливат едно в друго. Понеже състоянието ТРАНСМУТАЦИЯ е мигновено, говорим за ДВЕ ВИДИМИ СЪСТОЯНИЯ. Третото го пропускаме, защото не го виждаме.

Идеята на Академия Когиталност е да видите преливането и единението и на трите състояния. Да осъзнаете, че сте едновременно и Източникът, и Холограмата, и Отговорността – Пътят, Източникът и Животът…