Търсене
Close this search box.

За Изборите и Зоната на Комфорт (зона на създаване на проблеми)

В живота си разполагаме с един ограничен набор от вероятности. Тези възможни вероятности са възможните избори, които правим. Когато сме малки, всички избори се правят от хората, които се грижат за нас. Пораснали, правим изборите самостоятелно, но винаги в рамките на тясната ивица от набор, който притежаваме като опитност. Това са преживявания, които помним, познаваме и са ни известни крайните резултати. Обикновено ги наричаме „зона на комфорт”. Те са известни, независимо дали са позитивни или не.

А нас ни плаши неизвестното… Затова и изборите ни са в зоната на познатото. Така продължаваме да трептим на честотите, с които сме свикнали… Сигурно много пъти сте се питали как щеше да протече животът, ако в миналото сте взели различно решение. Или кое решение, избор ще ви отведе до желан резултат и желана реалност.

 

Щом можем да си представим реалност, имаме и Потенциала да я осъществим. В действителност тази реалност вече съществува като вероятност в някаква различна времева линия. От нас зависи да я проявим.

Един електрон се превръща в частица единствено и само тогава, когато го наблюдаваме (или фокусирано мислим за него)… 

Тогава как да проявим реалността, която желаем?

Нужно е да правим избори, които вибрират в синхрон с времевата линия, в която желаем да проявим. Това означава, че от значение е… честотата, на която трептим самите ние! Да настроим честотите, които чуваме, виждаме и усещаме, като тези на средата, в която желаем да сме. Все едно, че вече сме там… Това, което усещаме, е индикатор за честотите на времева линия, с която се синхронизираме. За мнозина това може да се окаже непосилна задача, защото са свикнали да вибрират само на познатите за тях честоти. 

Ако настоящ момент не ни допада или ни предизвиква да се чувстваме зле, то тогава резонираме с вибрацията “чувствам се зле”. И си пребиваваме в тази реалност. Тогава почваме да търсим „нови” вероятности, които обаче е добре да са ни познати… За да не сгрешим отново… И си вибрираме на същите познати честоти „чувствам се зле”. Това ни задържа в трептенето на старата паралелна реалност, държи ни заседнали, арестувани в тази времева линия

Щом сменим собствените стари трепети с честоти на благодарност и щастие, независимо от това как изглеждат нещата, можем да сменим паралелната реалност веднага. Вибрацията, в която се задържаме най-продължително, на която трептят мислите ни, е честотната характеристика на времевата линия, в която живеем и съществуваме. Затова е добре да наблюдаваме собствените си практически действия. Така следим себе си постоянно – дали сме във вибрацията, която желаем, за да се впишем в реалността, която изграждаме. Всичко е въпрос на Избор и Фокус. 

А те са определени от посоката (навътре към себе си или навън към Всичко, което Е!), но в същото време самата посока е зависима от избора.

Shopping Cart
Scroll to Top