Търсене
Close this search box.

Джон Калхун и мишият рай

През 1972 г. етологът – специалист по поведение на животните – Джон Калхун построява „рай“ за мишки – с красиви жилища и неограничена храна. Вкарва популация от осем мишки. Две години по-късно, мишките създават свой собствен апокалипсис. Експериментът, наречен Вселена 25 (Universe 25) е гигантска кутия, проектирана така, че да бъде „рай“ за гризачите. Джон Калхун е изградил доста миши местообитания, преди да стигне до 25-тото, но резултатите се повтарят: Раят винаги се превръща в ад. Мястото изглежда прекрасно: разделено е на „главен площад“, а после – на нива с рампи, които отиват до „апартаменти“,  винаги заредени с храна. Но жителите му са обречени от самото начало…

Експериментът Universe 25 започва с 8 мишки – 4 мъжки и 4 женски. До 560-тия ден популацията достигна
2200. След това популацията престава да се възпроизвежда, постоянно намалява и пътят й води до неизбежен край. Мишките не започват отново да се размножават, дори и след като броят им намалява до този в ранните дни на Universe 25.

 

В пика на популацията

В пика на популацията повечето мишки прекарват всяка минута от живота си в компанията на стотици други мишки. Те се събират на главния площад, чакат да бъдат нахранени и от време на време се нападат една друга. Малкото женски, които износват бебетата си и раждат, после просто забравят за тях. Половината все пак се опитват да изнесат бебето си извън опасния център, но понякога го изпускат и продължават без него.

В няколко уединени пространства са настанени индивиди, които Калхун нарича „красивите“. Те не се размножават, бият или вършат каквото и да е – те само ядат и спят. Когато популацията започна да намалява, „красивите“ са пощадени от насилието и смъртта, но напълно загубват желанието си за социално поведение, включително секс или полагане на грижи за малките си.

Първата и втората смърт

Мишките загубват възможността си да възстановят своята популация, защото както тези, които живеят в стреса на пренаселеността, така „красивите“, са загубили социалната си способност да го направят. В известен смисъл те са престанали да бъдат мишки дълго преди смъртта си – „първата смърт“, както Калхун я нарича, руши техния дух и тяхното общество, още преди да дойде и „втората смърт“ – на физическото тяло. 


Източници:

Преводната статия е заимствана от Интернет адрес: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kak-raiat-se-prevrashta-v-ad-za-mishkite-a-mozhe-bi-i-za-horata_30228.html
Оригиналното изследване е със заглавие: Death Squared: The Explosive Growth and Demise of a Mouse Population“.

 

1 thought on “Джон Калхун и мишият рай”

  1. Ако винаги търсим ,учим,иследваме ,интересуваме се от нови неща .Независимо от възрастта,.никога няма да изпадане в депресия и винаги ще сме заети и ще ни е интересно . Ако човек седи и чака и всичко му идва на готово няма да изпитва нужда от нищо дори от това да живее. при мишките такъв резултат ,да не отворим зо човека!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене
Close this search box.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации

Shopping Cart
Scroll to Top