Матрицата (на английски: The Matrix) е филм с участието на Киану Рийвс, Лорънс Фишбърн и Кери-Ан Мос. Режисьори и сценаристи на филма са Братя Уашовски. Филмът има четири награди Оскар през 1999 г. – за монтаж, звук, визуални ефекти и монтаж на звукови ефекти. В него се описва свят, в който така наречената Матрица е изкуствена реалност, създадена от машини с цел да умиротворят, подчинят и използват човека като източник на енергия. В този свят хората са свързани в мрежа чрез импланти и живеят в създадената от машините виртуална реалност.

Нео (Киану Рийвс) – означава Нов, е млад служител в софтуерна компания, който търси истината за Матрицата. Усещайки, че тя притежава контрол над живота му, той вярва, че може да освободи съзнанието си. Нео прекарва цели нощи пред компютъра си с една единствена цел – да намери Морфей (Лорънс Фишбърн) – митичен хакер (иначе бог на сънищата), който може да му даде отговора. В търсене на истината, той среща Тринити (Кари-Ан Мос), която го завежда до Морфей и научава какво е Матрицата. От него разбира, че никой не може да каже какво е Матрицата – всеки трябва сам да я види. Това е така, защото всеки индивид изгражда, Твори самата матрица. Показва се свят, създаден от самите нас, който отново ние самите желаем да преживеем. Асоциацията с истинската ни действителност е много силна. Възможностите на мисловността показват, че паралелните реалности, които се изграждат, са плод на въображението, на акт на мислене, което чрез категоричен избор между две полярности всеки извършва. Дори да изберем да не избираме, пак избираме (Сартр). Каквото сме си избрали, това и преживяваме. При това – по своя собствена воля. Във филма кодът представлява визуализация на виртуалната реалност, която може да бъде прочетена само от Нео.

Матрицата не е като повечето холивудски филми – той е и духовен филм. Пророкуваната мисия на главния герой е да открие истината, която да освободи човечеството. А щом е свободно, то ще бъде и по-добро и благодарно. Нео жертва живота си за другите, след което се проявява отново, по-силен от всякога. Следва се християнския модел за ролята на един месия, като сравняването с живота на Исус Христос изглежда съвсем естествено, защото всички сме Източници. Непрекъснати асоциации с Библията предизвикват имената Тринити (Света Троица, Триединство) град Цион и т.н. Духовното послание в “Матрицата” обаче не е цялостна интерпретация на християнското. В сюжета липсват много от най-съществените елементи на християнството – в Матрицата няма Бог, няма идея за грях, покаяние и прошка. Вместо тях има нужда от освобождаване на хората от илюзии, една от които е материалният свят. Това е по-скоро будистки, отколкото християнски. Будистите обаче се надяват да се откъснат от материалното към едно добро, мирно и безплътно съществуване. Във филма след бягството си от Матрицата Нео избира почти унищожената земя и мисията си да я освободи от Матрицата. Това отново връща анализа на духовното към християнството, което твърди, че светът по същество е добър, макар и объркан, и че трябва не да се бяга от него, а да се спасява като се преживява. И това е избор, който всеки от нас прави всеки миг…