ПРОМО КОД ЗА 50% ОТСТЪПКА ДО 8 МАРТ: ZAEDNOZA1

Търсене
Close this search box.

Акустична левитация

От жреците, живели в далечния изток, е известно, че било възможно владеенето на сили, които да влияят върху материята. Те можели да повдигат тежки каменни блокове с помощта на група различни звуци. Познанието за тези вибрации в звуковия обхват, може да демонстрира пред учения физик, че вибрацията и концентрираното звуково поле може да премахне силата на гравитацията. Шведския инженер Олаф Александерсон пише за този феномен в една публикация с име „Имплозия No 13“. Статията е базирана на наблюдения от Хенри Кйелсон, правени в Тибет, който по-късно го публикува в книгата „Изгубените техники“.

 *Хенри Вернер Кейлсон, роден 08 август 1891 в Йостерйотланд, е авиоинженер от армията на Военновъздушните сили. Обучението си завършва като строителен инженер в Кралския технологичен институт в Стокхолм. На 1 ноември 1917 г. е бил нает от военните като първия шведски инженер в отбраната. Проектира и модифицира в сътрудничество с други инженери, голям брой самолети.

Какво се случва?

Доктор Ярл, приятел на Кейлсон, учил в Оксфорд, се сприятелява по време на следването си с млад тибетски студент. Няколко години след това, през 1939 г. д-р Ярл прави пътешествие до Египет във връзка с дейността му за Английското Научно Общество. Там той бил помолен чрез пратеник от неговия тибетски приятел-състудент да отиде в Тибет, за да лекува висш лама. След дълго пътуване със самолет и керван, д-р Ярл пристига в манастира, където живеят стария лама и неговия приятел, който заемал вече висока позиция.  Д-р Ярл останал известно време, като научил много неща, които други чужденци нямали шанс да чуят или наблюдават.

Един ден бил заведен до специално място в околностите на манастира. То представлявало полегата поляна, която е заобиколена на северозапад от високи стръмни скали. В една от скалните стени на височина от около 250 метра зеела дупка, която приличала на проход в скалата. Пред прохода била образувана площадка, на която монасите изграждали каменна стена. Единственият достъп до платформата бил от върха на скалата и монасите се спускали надолу с помощта на въжета.

По средата на поляната, на около 250 метра от скалата, стояла полирана каменна плоча с вдлъбнатина в центъра с форма на паница с диаметър от 1 метър и дълбочина 15 см. С помощта на якове в тази кухина бил наместван каменен блок (около метър на метър и метър и половина дълъг). В дъга от 900 на разстояние 63 м. от полираната паница били поставяни 19 музикални инструмента. Музикалните инструменти се състояли от 13 барабана (тъпана) и 6 тромпета (тръби). Осем барабана имали напречно сечение от 1 метър и дължина от метър и половина. Четири барабана имали среден размер с напречно сечение от 0.7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан имал напречно сечение от 0.2 метра и дължина 0.3 метра. Всички тромпети били с еднакъв размер. Те имали дължина 3.12 метра и отвор 0.3 метра.

По средата на поляната, на около 250 метра от скалата, стояла полирана каменна плоча с вдлъбнатина в центъра с форма на паница с диаметър от 1 метър и дълбочина 15 см. С помощта на якове в тази кухина бил наместван каменен блок (около метър на метър и метър и половина дълъг). В дъга от 900 на разстояние 63 м. от полираната паница били поставяни 19 музикални инструмента. Музикалните инструменти се състояли от 13 барабана (тъпана) и 6 тромпета (тръби). Осем барабана имали напречно сечение от 1 метър и дължина от метър и половина. Четири барабана имали среден размер с напречно сечение от 0.7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан имал напречно сечение от 0.2 метра и дължина 0.3 метра. Всички тромпети били с еднакъв размер. Те имали дължина 3.12 метра и отвор 0.3 метра.

Големите барабани и всички тромпети били фиксирани на стойки, които можели да бъдат намествани с помощта на нещо като нивелирна рейка по посока на полираната плоча. Големите барабани били направени от 3 мм. дебел железен пласт и тежали 150 кг. Всички барабани били отворени от единия край, докато другия край имал метално дъно на което монасите удряли с големи кожени прътове. Зад всеки инструмент имало колона от монаси. Ситуацията е описана в следната диаграма:

Когато камъкът бил в позиция, монахът зад малкия барабан давал сигнал да започне „концерта“. Малкият барабан имал много остър звук и можел да бъде чут дори когато всички останали инструменти вдигали ужасен грохот. Всички монаси пеели и произнасяли молитви бавно, увеличавайки темпото на този невероятен шум. По време на първите 4 минути нищо не се случило. След това скоростта на биенето на барабаните и шума се засилили и големия каменен блок започнал да се поклаща и внезапно излетял във въздуха с увеличаваща се скорост по посока на платформата пред дупката на скалата на височина 250 метра. След 3 минутен полет нагоре той се приземил на платформата.

Стръмната планина е от дясно. В центъра е каменния блок и отляво са жреците и музикантите.

S – голям барабан,

M – среден барабан,

Т – тръби.

В допълнение се показва метода на окачения барабан и неговия размер. Както е показано тук, Кйелсон казва, че 200 жреци чакат да заемат своите позиции в прави линии от по 8 или 10 зад инструментите „като спици в колела“.

Повтаряйки метода, монасите донасяли нови блокове на поляната и успявали да транспортират 5-6 блока за час. Полетът на блока бил с параболична траектория с дължина около 500 метра и височина 250 метра. От време на време някои камъни се разцепвали и монасите ги отделяли. Тибетските експерти Линавър, Сполдинг и Хъц са говорили че има информация за подобно нещо, но никога не са го виждали. Д-р Ярл бил първият чужденец, който имал възможността да види този удивителен спектакъл. Мислейки, че е жертва на масова психоза, той заснема 2 филма, които показват процеса на акустичната левитация. Английското Научно Общество конфискува филмите и ги обявява за класифицирана информация. Става ясно, че монасите в Тибет са напълно запознати със законите, които управляват структурата на материята. От изчисленията проличава, че молитвите, които монасите пеят, нямат пряка връзка с повдигането на камъните от земята.

Тайната е в геометричното пласиране на музикалните инструменти съпоставено с камъните, които трябва да се повдигнат плюс хармоничната настройка на барабаните и тромпетите. Високото пеене на жреците и използването на техните гласове на определена октава и ритъм най-вероятно допринася за крайния резултат. Звуковите вълни, които се генерират от комбинацията били направлявани по такъв начин, че се създавал антигравитационен ефект в центъра на фокуса (позицията на камъните) и около периферията, или дъгата, една трета от кръг през който минавали камъните.

Инструментите, които са използвани от групата, също е необходимо да са били настроени, за да произведат хармонични вълнови форми, които се асоциират с унифицираните (обединените полета). Геометричното разпределение и броя на инструментите в групата са много важен фактор.

В Тибет очевидно притежават информация, свързана с геометричната структура на материята и методи свързани с използването на тези геометричните стойности, но ако можем да схванем математическата теория зад тази случка и разгърнем нейното приложение, тогава се достига до една много по-глобална идея.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене
Close this search box.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации

Shopping Cart
Scroll to Top