Изследователите дават пример: да си представим, че фотон се движи между две точки в пространството. Разстоянието между тези две точки е много малки отрязъци дължини на Планк (1,6х10^-35м), всеки от които се явява най-малкото разстояние, което може да премине фотонът (време на Планк – времето, за което един фотон пропътува дължина на Планк). Когато фотонът изминава дължина на Планк, той се движи практически само в пространството, а не в абсолютното време. Тогава фотонът може да се представи като движещ се от точка 1 до точка 2 и позицията му в точка 1 е преди позицията в точка 2 само по аналогия с числата (1 стои пред 2 в числен ред). Числовият ред не е еквивалентен на времевия ред, тъй като 1 не съществува пред 2 във времето. Това са на практика две състояния на фотона по едно и също време, тоест в „безвремие“. Последователността е възможна само числено, според приетото придадено значение на числовия ред.

Затова много учени смятат, че математическият модел на пространство-времето не съответства на физическата реалност, и от това следва, че безвременното „пространство на състоянието” е по-точно определение. В концепцията за времето, където то се явява числен ред на измененията, ставащи в пространството, пространството се явява фундаментална система, в която протича експериментът. Времето се явява набор от кадри на свойствата обекта – материални промени, подредени според придаденото значение в числов ред. Сорли твърди, че „Въз основа на експериментални данни времето е това, което ние измерваме с часове – с часовете измерваме реда материални изменения, тоест движението в пространството”.

Изследователите подчертават, че тази гледна точка за времето отхвърля пътешествията в него. След като самото време не съществува, Сорли отбелязва: „От наша гледна точка пътешествията във времето – в миналото и бъдещето, не са възможни. Може да се пътешества само в пространство-времето като изследване на различни кадри, отразяващи промяна на състоянията, което наричаме движение.”