Хиперсферата представлява набор от точки в постоянно разстояние от дадена точка, наречена неин център, но изборът на център и радиус са семейство свързани вероятности, наречено случайно търсене.. Терминът „хиперсфера“ е въведен от Дънкан Сомървил в дискусията му за модели за неевклидова геометрия. В нашия случай (теория от когиталността) имаме три центъра с по три честотни координати, които определят 9-честотно ограничение на проявлението. Случайното търсене е възможността за поява или изчезване на вероятни елементи в обема на „виртуална сфера с неопределен, но индивидуален размер“. Всеки акт на мислене „рисува“ кадър с фиксирани параметри на горепосочените честотни характеристики. Така всеки миг чрез акта на мислене се определя „виртуална ограничена област с избран индивидуален размер“.
Допълнително може да се разгледа бързината на мисленето като скорост на движение, на достигане до повърхността на сферата. Двете състояния, трептящи с различни честоти също играят роля за създаването на ограничено поле (зона), в която се задържа енергията, макар и видоизменена, за да се опознае незнанието. Тогава „виртуална сфера с неопределен, но индивидуален размер“ изрязва определени вибрации от безкрайните честоти на Потенциала и твори плуваща дифракционна решетка от интерферентните картини на двете състояния.
