Каква е посоката, в която се фокусираме? Когато търсим внимание (жертвеност, съжаление, нежност или власт, контрол, сигурност), ние вървим в посока срещу средата. При посока навън търсим изучаването на средата и своето адаптиране към нея. Обикновено правим обратното (особено при семейството и по-близките ни хора) – търсим варианти да подчиним средата на собствените си желания. Как да променим това?
Упражнение 1
Готови ли сте да се оставите цяла седмица другите да ви казват какво да правите? Направете си този тест, без да съобщавате на никого. Просто изследвайте собствените си реакции като ги записвате. Кога негодувате и защо? Кога сте съгласни с дадената задача? Кога мърморите и го вършите с нежелание? Кога правите нещата с желание? Притискате ли себе си всичко през тази седмица на „подчинение“ да правите с желание? Успявате ли? Защо и къде не успявате? Готови ли сте да „тренирате“ по дълго време точно онова, което не сте успели „да преглътнете“?
Изследванията показват, че ако правим едно нещо дълго време, дори в началото да ни е неприятно, след определен брой „тренировки“, то става приятно, дори носи удоволствие. Същият парадокс е валиден и за взаимоотношенията – когато един човек не ни допада, или пък изобщо не го харесваме. Ако започнем с изследователски интерес да го изучаваме и изследваме, за да открием какво не ни харесва у него, ще забележим, че той все повече ни допада. Сега готови ли сте да обследвате тези, които не ви допадат или имате още съпротиви? Желаете ли промяна, или предпочитате да „не се занимавате с тях, или с тези неща“ и да се дистанцирате? Тогава честни ли сте пред себе си, ако разговаряйки с тях им се усмихвате мило? Търсите ли промяна на средата, ако бягате от нея?Спомнете си кой твори вашата среда и вашата паралелна реалност?
В 97% от времето си ние мислим единствено и само за себе си и не наблюдаваме другите. Дори когато „условно“ мислим за другите, всъщност зад събития и обстоятелства, причини и фактори (всичките все външни) демонстрираме мислене за другите, като всъщност отново мислим за себе си.
Упражнение 2
Наблюдаваме другите, за да видим какво у тях ни дразни, какво коментираме за тях, като дори не се замисляме, че това, което коментираме и ни дразни, всъщност го виждаме, защото го съдържаме в себе си. Онова, което не съдържаме в себе си, не притежаваме честотните вибрации да го усетим.
Упражнение 3
Упражнение: едноседмично наблюдение на другите и записване на абсолютно всичко, което ни дразни. Полученият списък е списък с характеристики, които ние притежаваме и е редно да променим!
***
Анализът (от древно гр. ἀνάλυσις – „разлагане, разчленяване, разделяне“) е операция на мислено или реално разделяне на цялото (предмети, свойства, процеси или отношения между предмети и явления) на съставни части, в процеса на опознаване или натрупване на практически опит. Като допълнение към синтеза, методът на анализа позволява да се получи информация за структурата на предмета или обекта на изследване. Анализът е метод на изследване.
Синтезът (произлиза от гръцкото σύνθεσις със значение съединяване, свързване) е процес или метод на обединяване на два или повече отделни елемента или съставни части в едно цяло или в една съвкупност. Синтезът е противоположност на анализа (т.е. разделяне на цялото на съставните му части). Синтезът е метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.
При изследването в живота правим и двете в едновремие – извършваме аналинтез. Това е действие на цялото върху елементите, които изграждат самото цяло. Разглеждат се малките неща, които дават основата на общото, но никое от тях няма приоритет. Тогава свойствата на глобалното общо се оформят от всяка индивидуалност, съдържаща се него. Всяка промяна в елементите води и до промяна на цялото.
7 коментари
Мариана Арнаудова
ТОВА КОЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ ОТ МНОГОТО МИ ЖИТЕЙСКИ ОПИТНОСТИ И КОЕТО СЕ ЯВЯВА И КАТО ПИ ПЬТИ ПРЕПОВТАРЯНЕ И НЕ МОГА ДА СИ ГО ОБЯСНЯ И КАК ДА ГО ИЗПРАВЯМ Е ЧЕ ВИНАГИ СЬМ ОТКЛИКВА ЩА НА МАКС, ЗАБРАВЯЩА ТОТАЛНО ЗА СЕБЕ СИ И ДРУГАТА СТРАНА СЯКАШ СТАВА БАБАТА ОТ ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЛАТНАТА РИБКА ВСЕКИ ПЬТ ВСЕ ПОВЕЧЕ НЕДОВОЛНА И МЬРМОРЕЩА НЕВОЛНО ТОВА УПРАЖНЕНИЕ ЗА СЛУЖЕНЕ ТО ГО НАПРАВИХ ЗА ЦЯЛА ГОДИНА И ТО В МНОГО ИНТЕНЗИВЕН АСПЕКТ – ОПИТВАХ СЕ ВСЯЧЕСКИ ВСИЧКО ДА СВЬРША И ТО В ПЕРФЕКТЕН АСПЕКТ И С ТРИ ДЕЧИЦА СЬЩЕВРЕМЕННО ДА ОБГРИЖВАМ И 24 Ч ДА БЬДА НАД ТЯХ И ВЬПРЕКИ ТОВА МАЙКАТА ВСЕ НЕДОВОЛСТВАШЕ-И ДОРИ ПРИ ТРЪГВАНЕ МАЙКАТА ПАК Я ОБЗЕХА ВОДОПАДНИ НАСТРОЕНИЯ, А СТРАННО ЧЕ ПРЕЗ ВСИЧКОТО ВРЕМЕ, ВЬПРЕКИ НЕЙНОТО ПОВЕДЕНИЕ МОЕТО ОТНОШЕНИЕ КЬМ НЕЙНИТЕ ДЕЦА, ВСЕОТДАЙНОСТ И ПОСВЕЩЕНИЕ НЯМАШЕ НЕГАТИВЕН ОТЕНЬК А ТОВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ Я НАГНЕТЯВАШЕ И ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СЕ ОПИТВАХ ДА РАЗБЕРА ЗАЩО Е ТАКА – ОКАЗА СЕ, ЧЕ ТЯ ТАКА ПОСТЪПВА И В ПРИСЬСТВИЕ ТО НА ДРУГИ ТОГАВА МОЯТ ВЬПРОС Е МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ТЕЗАТА ЧЕ САМО ОТ НАС ЗАВИСИ СЛУЧВАЩОТО СЕ ОКОЛО И С НАС АЗ СЬМ ТОЛЕРАНТНА СКЛОННА КЬМ КОМПРОМИСИ, ОТСТЪПЧИВА – ДОРИ ОШЕ ОТ ДЕТЕ ЗАЩОТО ВСЕ ТРЯБВАШЕ ДА ДАВАМ ИГРАЧКИТЕ СИ НА ПО МАЛКИЯ МИ БРАТ И БРАТОВЧЕДИ. ТОВА КОЕТО МЕ ИЗТОЩАВ ИЗЧЕРПВА НАЙ МНОГО – ТОВА Е НАПРЕЖЕНИЕТО В ОТНОШЕНИЯТА И ДУШАТА МИ ВИНАГИ КАТО КУЧЕ ТЪРСАЧ ВИНАГИ СЕ ВРЬЩА ДА АНАЛИЗИРА СЛУЧИЛОТО СЕ И ВИНАГИ ТЪРСИ И МАЛКАТА ВЬЗМОЖНОСТ ЗА ХАРМОНИЯ В ОТНОШЕНИЯТА И ПБЩУВАНИЯТА
МОЖЕМ ЛИ ДА ГОВОРИМ ЗА АУЬРНА НЕСЬВМЕСТИНОСТ ИЛИ НЯКАКВИ ОТ МИНАЛИ ЖИВОТИ ОТНОШЕНИЯ – НО ФАКТ Е ЧЕ СЕ СЕБЕРАЗДАВАМ ВСЕ НА МАКС И ЕДВА ЛИ НЕ ЧЕ ТОВА Е МОЕ ЗАДЗЛЖЕНИЕ МОЛЯ ВИ ПОСОЧЕТЕ КАКВО Е ПИ ПОГРЕШНОТО ОТНОСНО УПРАЖНЕНИЕТО – ДА ОБЩУВАМЕ С ЧОВЕК КОЙТО НЕ НИ Е ПРИЯТЕН – ЗА ЖАЛОСТ И ТУК НИ МИ СЕ ПОЛУЧАВА КОЛКОТО И ТЪРПЕЛИВО ДА БЬДА, КАКВОТО И ОБХОДИ ДА ПРАВЯ НИ СЕ ПОЛУЧАВА – И ПРОБВАМ ДО 3 ПЬТИ И КАТО ИМА СЗПРОТИВА ДРУГАТА СТРАНА АЗ СЕ ОТТЕГЛЯМ И НЕКА НЕБЕТО СЕ Произнесе МАЛКО ПРЕДИ ДА СЕ ВКЛЮЧА В АКАДЕМИЯ КОГИТАЛНОСТ – НЕ ЗНАЯ КАКВО СЕ СЛУЧИ ВЕЧЕ ТОТАЛНО НЕ СЕ ВПЕЧАТЛЯВАМ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ ВСЕКИ САМ КОВЕ СВОЯТА СЬДБА СЬС СВОИТЕ МИСЛИ И ДЕЛА – АЗ САМО СЕ МОЛЯ ДА ОПАЗЯ ДУШАТА СЬРЦЕТО И УМА СИ ОТ ТУК НАСЕТНЕ ЧИСТО И СВЯТО!
akademia
Оплакването не е приоритет на Теория от Когиталността и в Академия Когиталност. Приемете нова настройка, въз основа на която да можем да разговаряме и взаимодействаме на един език.
Наталия Иванова
здравейте! аз все намирах недостатъци на хората около мен, близки, колеги, децата ми. обяснявах си че те имат причини да постъпват по определен начин ,който не ми харесва,доримедразни. и ето- бинго, ясно ,че те са огледала, мои отражения, започнах да се питам, а,з самата кога правя така? разнищвам моето поведение, думи, спрямо другите, поправям си грешките, започнах да говоря по друг начин, тон,отношение, разбиране. намирам положителни характеристики, дори при колежка,която най много ме дразнеше, това е направо чудо, сега водим приятни разговори, деня минава леко, хубаво. а точно аз й правех забележки за многото излишни приказки по време на работа. подобри значително отношенията с дъщеря ми. разбрах че аз съм тази,която не иска да бъде близка….така стъпка по стъпка се променям благодарение на Когиталност.
akademia
Поклон и Благодарим! Това е наистина прекрасно и сме много щастливи за резултатите, които вече проявявате! Продължавайте смело и напред, разгръщайки все повече и повече!
Антоанета Беширова
Благодаря. !!
Eleonora
Има резултат. Старая се да се поставя на мястото на човека чието поведение не харесвам ,давам си сметка че всеки има своя гледна точка , и
че всеки мисли себе си за прав.Но някак си внимавам да стоя в тия релси , да си припомням че съм в процес на промяна -това според мен изисква много,много време докато започна да усещам че то е’ така ,а не че аз гледам да спазвам тази формула или тази начин на мислене.
kr_mira@abv.bg
Доста от упражненията не мога да ги правя по липса на хора, с които да контактувам. Вече не работя. Живея сама. Помагам за гледането на един от внуците, който е с аутизъм. Контактите ми са много ограничени. Няма кой да ме ядоса, че да си наблюдавам реакцията? От много дни едва днес имах по-особено преживяване.
Двете госпожи учителки бяха забравили да пратят внукът да се нахрани в стола.
Едната имаше допълнителни часове с него, но много бързала, а после директорката я привикала за нещо. Другата мислела, че първата го е пратила. Била много заета да попълва някакви бумащини.
Аз го взимам в два и половина. Столът е затворил. Храна няма, а внукът ми казва: “Бабо, не съм обядвал.”
Как да бъда само наблюдател на тая сцена и да не реагирам?
Успях да запазя относително спокойствие, за да не се разкрещя. Учтиво говорих по телефона с едната госпожа. Учтиво чатих по Вайбър с другата. Благодарих и на двете, когато се извиниха и казаха, че това няма да се повтори. Обаче в крайна сметка по пътя към къщи се разревах.
Не мога да си обясня с какво предизвиках подобна ответна реакция на моите отражения?
Миналия понеделник внукът пак не беше обядвал, когато трябваше да го взимам, но тогава все още столът не беше затворил и успя да се нахрани.
Не мога да си представя, че аз предизвиквам всичко това и в моята реалност внукът ми стои гладен.
Лесно ми е да си представя как възниква светлината от нищото, как се образува времепространството, как тороидната поничка засмуква нереализираните варианти и се изгражда като холограма целия наблюдаван свят.
Усещам ефекта от обучението. Преди се спуквах от гимнастики, за да имам някаква жизненост. Сега нямам време за гимнастики, а жизнеността сякаш дойде от нищото. Виждам положителен резултат. Обаче ей тези ежедневни ситуации, за които писах по-горе, не мога да си ги обясня.