Много често се смятаме за положително настроени. В същото време все някой пречи, все от нещо сме недоволни. Такива мисли минават през главата и биват изразявани гласно.
Затова се дебнете като хищник за всяка условност или негативност, вслушайте се какво говорите. Ако това е трудно, запишете се…
Да си създадем правило, критерий за негативно и позитивно:
НЕ – Всяка условност или липса на яснота при изказване или мислене, колебливост или нерешителност, съмнение или неувереност. ПРИЕМАМЕ за твърдо „не”!
ДА – Всичко, което е ясно изразено становище, категоричност и съгласие. ПРИЕМАМЕ за твърдо „да”!
Ако сте си мислили или сте се хващали да казвате нещо негативно три пъти, запишете го. Така изготвяте списък с използваните отрицателни фрази и утвърждения, условности и съмнения:
Пример: Животът е труден. Нямам време. Не ми стигат парите. Може би.. Едва ли… Дано…Доникъде няма да го докарам, то се е видяло… Всяка зима съм болен. Има достатъчно време. Ако е възможно… Случайно стана… Без да искам… Очаквам, че… Колебая се… Дали пък… и т.н.
Следвайте пътя, като приемате „критиката отвън“ или „вътре в себе си“. Всеки се интересува единствено и само от себе си. Всъщност критиката е желанието на другите да ви приобщят към тяхното състояние, за да не са сами. Така те или желаят да ви направят жертви, каквито те самите се чувстват, или искат да покажат превъзходството си над вас, тъй като всеки вътре в себе си усеща, че е индивидуален и уникален. С маскираната честност, без да проследяваме детайли в поведението на другите и цялата околна среда, измисляме доводи, които наричаме „честна критика“ – уж, за да помогнем на другия. Това отпада лесно, ако осъзнаваме, че тези, които ни критикуват, желаят да ни приобщят в своята среда, но самите те не разбират, че го правят. Затова е добре да превръщаме критикарството в забава, като това забавление да е повод след забавата все пак да се замислим какво можем да направим за промяната в себе си.
Пример: „Ти си дебела.“ Спокойно можем да трансформираме определението „дебела“ като „di bella” (два пъти хубава). Енергията, бушуваща като гняв, обида, вина, самосъжаление, възмущение и др., е по-добре да бъде впрегната в желанието да отслабнем. Така можем да стигнем до извода, че човек пълнее не от много храна, а от задържана енергия, която клетките не могат да усвоят.
Примерни варианти за усвояване на тази енергия:
„Каквото и да ям, отслабвам.“ – това утвърждение е добре да се прилага по всяко време, всеки миг, като се забавляваме, че прилагайки самото утвърждение даже в момента, в който си го помисляме, ставаме „di bella”. Това би предизвикало усмивка върху лицето и спокойствие, с което да продължим утвърждението. Всяко желание за контрол върху обстоятелства или ситуация, свързани с това утвърждение, биха довели до обратен ефект. Затова играйте, забавлявайте се, като по този начин реализирате самото утвърждение. Клетките натрупват тази информация като клетъчна памет и каквото и да хапнете, самите клетки реагират с отслабване. Разбира се, този процес изисква търпение и упоритост, тъй като ние „случайно“ забравяме да „пуснем контрола“ и наистина да се забавляваме.
Преодоляваме мързела и започваме да приучваме тялото и клетките към горепосоченото утвърждение. Това става постепенно с увеличаване на натоварването. Започваме с разходка 1км, след това 2км, за да стигнем до прекрасните 9км преди закуска. Ускоряването на процеса става, ако разходката превърнете в джогинг или в бягане, при което последните етапи да са с ускорено, натоварено темпо. След това под душа комбинираме с утвърждението от вариант 1.
Свръхбърза методика – 9-90 дни без вода. Този вариант изглежда стресиращ, но всъщност е приятен. Когато клетките не могат да си набавят количеството вода, с която са свикнали, те преработват всичко излишно в тялото, за да го трансформират в нужната за тях течност. Получава бързо абсорбиране на излишните натрупвания в тялото. Когато процесът приключи, клетките вече не се нуждаят от първоначално зададените параметри за водата. Те са се приучили да обработват излишните неща в организма и да ги трансформират във вода. За да не се стресират, всички, които използват този метод, е редно да знаят, че тъй като водата има памет, всички наши филтрации се задържат като честотен филтър именно в нея. Докато тази памет не бъде променена, те ще работят по стария начин, независимо от това колко диети или утвърждения прилагаме. Отново желанието за контрол, дори това да контролирам процеса и да го овладявам, води до обратен ефект. През периода „без вода“ можем да консумираме плодове (без фрешове), зеленчуци, да преседяваме повече време под душа или да използваме „техниката“ на футболистите – плакнем устата с вода и плюем. По този начин „лъжем“ рецепторите на езика и те подават импулс към мозъка, че сме пили вода.
