Зрителната информация, която навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от темпоралните лобове (там е паметта за филтрите), преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои изследвания показват, че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме”, е действително основано върху информацията, която „влиза“ в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от очакванията ни какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други източници, като например полетата реалност). Очите може и да са органи на зрението, но мозъкът е този, който вижда.

„Холографската вселена“, Майкъл Толбот 

Какъв е проблемът с очакванията? Защо да ги няма? Нашата гледна точка досега е изкривената реалност, която сме ПРИЕЛИ за себе си. Това е филтърът на логическото мислене и дори по навик търсим доказателства за приетите от нас убеждения.Очакванията в главата ни са винаги валидни на 50%. Можем ли да „валидираме“ и останалите 50%? Каквото и да ни дойде до главата – да харесаме останалите 50%. 

Пример: Очакваме след определени действия да ни се случи нещо хубаво, но ни се случва обратното. Можем ли да харесаме обратното, като му благодарим, че точно това обратно за нас е било перфектен урок?

Направете списък с ваши очаквания, които не са се случили, и какво сте научили от това? Благодарни ли сте на уроците на живота?

Допълнителен въпрос: Защо очакванията не са се сбъднали в аспекта, в който сте ги очаквания? Възможни причини: претенции, егоцентризъм, нечестност, самозалъгване, притежание… – всички характеристики на посоката навътре. 

Кога очакванията се сбъдват? Възможни причини: отдаденост, мислене за другите, желание за помощ и успех на другите, вяра, убеденост, честност, търсаческо вдъхновение