akademia@kogitalnost.net

Теорема на Джон Бел. Свързаност на частиците.

Откриването на контраинтуитивните (противоречащи на логиката) принципи на квантовата механика през 20те години на ХХ век кара много физици, включително и Алберт Айнщайн, да подозират, че тяхната необичайна работа се обяснява от неизвестни принципи и скрити променливи, които може по някакъв начин да се опишат на езика на класическата физика. Главният аргумент на Айнщайн и привържениците му е това, което прочутият физик нарича „призрачно действие от разстояние“. То представлява невъзможен от гледна точка на теория на относителността феномен за това, че свързани помежду си на квантово ниво частици, отдалечени на голямо разстояние една от друга, ще променят своите свойства едновременно.

Около 30 години
по-късно се появява друго обяснение за необичайността на квантовата механика,
изложено от ирландския учен Джон Бел (известно по-късно като теоремана
Бел ). Той открива начин да провери обяснението си експериментално, като
наблюдава движенията и свойствата на свързани на квантово ниво частици, движещи
се на голямо разстояние една от друга.

Въпреки че за тези 30 години множество експерименти потвърждават това, че Айнщайн не е прав, много от неговите привърженици не са съгласни и с резултатите от опитите по теоремата на Бел. Това е така, защото при експерименталната й проверка се прибягвало до опростяване, тъй като атомите, електроните или частиците на светлината изключително трудно се задържат в заплетено състояние за по-продължително време или при голямо разстояние между тях.

През 2015 година екип европейски физици под ръководството на Роналд Хансън от Технологичния университет на Делфт (Холандия) успяват да реализират пълноценна експериментална проверка на неравенството на Бел. Те „научават“ електроните и фотоните да „обменят“ заплетено състояние. Използвайки две лаборатории, отдалечени една от друга на 1.3 километра, и около 250 двойки заплетени фотони и електрони, физиците успяват да докажат, че неравенството на Бел действително се наблюдава и че всъщност няма скрити променливи, обясняващи необичайността на квантовата физика. Допълнителен плюс от откритието е това, че сега може с увереност да се говори, че системите за квантово криптиране са абсолютно сигурни, което ще ускори тяхната разработка и приложение на практика.

 

Източник:

Статията е публикувана в информационния руски сайт ria.ru. Може да се намери на адрес https://ria.ru/science/20150828/1212404925.html

Пълната статия с описание на експеримента е със заглавие „Experimental loophole-free violation of a Bell inequality using entangled electron spins separated by 1.3 km“. Може да се намери на адрес: https://arxiv.org/abs/1508.05949

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации