Ци или чи според китайската философия е естествената енергия, която изпълва, пронизва вселената и присъства непрекъснато във всички живи организми и неживи обекти, основна сила на всяко движение във вселената, било то физическо или умствено. Всяко движение на материалните и нематериалните обекти е следствие на движението на Чи. Това обхваща абсолютно всички възможни аспекти на движението: от небесните тела (планети, звезди, комети, прах и т.н.), до атомите, молекулите и елементарните частиц. Така Чи присъства и в макрокосмоса и в микрокосмоса. Всяко едно взаимодействие, е свързано с обмяната на Чи, с взаимодействие между отделните индивидуални Чи. Чи-енергия притежават всички организми и в този смисъл, всяко живо същество има собствена Чи – „индивидуална Чи“, различна за всеки поотделно. Самата Чи не може да бъде определена количествено или качествено, а начина, по който тя протича в съответната материя. Хармонията на чи е в основата на здравето, правилното развитие и т.н. Всеки конфликт или проблем – душевен или физически, възниква именно поради дисхармонията на циркулирането на Чи в рамките на микрокосмоса и макрокосмоса, които влияят един на друг в еднаква степен.
Жизнена енергия
Същата енергия на живота е и прана (प्राण, санскрит – дихание), от корена ppā „запълвам“, (сходно с латинската дума plenus– завършен, цялостен). Тя е един от петте органа за жизненост или сетивност – дихание (прана), говор (вак), зрение (каксус), слух (шрота), и размишление, мисъл (манас). Във философията на Веданта, прана е живото-изграждащата сила на съществуването. Това е жизнена енергия (сравнима с китайското понятие за Чи енергията), протичаща през фини канали, наречени нади (от надежда, надявам се – акт на изначално мислене). Прана за първи път се тълкува в Упанишадите, където се казва, че тя е част от физическата реалност и материален свят, поддържаща физическото тяло, но едновременно с това и майка на мисълта (акт на мислене). Прана изпълва всички живи форми, индивидуална за всяко нещо, но сама по себе си не е самостоятелно съществуваща. Слънцето и слънчевата светлина се считат за източник на Прана.
Протонното поле р+ еизграждащата сила на съществуването, на материализацията, което както се вижда, е във всички учения – в древните Упанишади, Йога и Аюрведа е Прана, в китайската традиция – Чи (Ци) енергия, в Япония – Ки, в Полинезия – Мана и т.н. Като цяло всички тези наименования означават жизнена енергия, или живото-съдържаща, живото-изграждаща енергия.
π – РА – Н – А
π – безкрайното число на вариации от вероятности, които реализират кръг на дифракционна решетка (пи по радиус),
Ра – радиус и едновременно с това светлина,
Н – проявление от две противоположни вероятности, проявили се в едновремие, които образуват свързаност в едно цяло, осигурявайки съществуването на всеки и всичко. Полярностите преливат една в друга и в зависимост от фокуса и избора на индивида, се определя реализирането на избраната вероятност
А – триединната енергия на кръговрат на всеки жизнен цикъл (начало и край в безкрайност. Това начало и край са периодични нееднакви циклични повторения – спирала енергия).
Протонни вълни
Честотите на вибрация на жизнената енергия се излъчват и разпространяват в пространството от всички тела, без значение колко далечно е разстоянието между тях. Дали става дума за семеен конфликт, отричане, болка или щастие, отрязано дърво, или убито животно, детски смях или тъга, тези честоти са навсякъде. Трептенето се усеща едновременно от всички. Взаимодействието между елементите е изследвано още през 50-те години на миналия век от член-кореспондентът на Академията на медицинските науки, Л.Л. Василиев. Той не само експериментира, но и събира огромен фактически материал. Най-интересното в изследванията на Василиев е, че успява да открие, че същите вибрации усещат растенията, когато хората мислят за тях. Това означава, че и растенията усещат тази енергия. В къща, където обстановката е напрегната и тягостна, цветята не растат или растат слабо. Цветето се развива добре в среда, в която се излъчват честоти на хармония и любов. При честоти на изолация, гняв и потискане – растението линее, а при любов и отдаденост цъфти и се развива. Проф. Колпаков обяснява този механизъм на взаимодействие със съществуването на поляризирани р+ вълни, които той открива при експерименти с лазери в института, в който работи (1978). Същите вълни през 1996г. са открити и в свободното вакуумно пространство.
В контраст с електромагнитните вълни, имащи честоти от порядъка на милиони херца в секунда, при поляризационните вълни р+ количеството трептения в секунда се изразява чрез единица с четиридесет нули (10 40)! И скоростта на разпространение е стотици хиляди квадрилиона пъти по-бързо от скоростта на светлината. Освен това за тези вълни не съществува разстояние – те не затихват и не се разпадат. Ако светлината от далечните звезди идва за милиони години, информацията с помощта на р+ вълните е мигновена.
проф. Колпаков
С тези вълни проф. Koлпаков обяснява и явленията, открити от съветския астроном Николай Козирев. Наблюдавайки звездите през телескоп, Козирев знае, че улавя светлина, която идва от небесното тяло, което я е излъчило години преди това. В момента, в който се получава информацията, тази звезда вече има друго местоположение. Въз основа на получените данни се прави разчет къде е това място. След това обекта се търси в предвидената зона. При тези изследвания към обектива се използвал алуминиев филтър (резистор), като с него, обективът странно реагирал към невидима звезда, която била на старото й място – като фантомен призрак от миналото. Козирев се опитал да обясни ефекта с парадокси на времето. Проф. Koлпаков допуснал, че резисторът на обектива реагира на р+ вълна, долитаща от „невидимата точка“ на звездата, оттам, където е била в момента на излъчване. Излиза, че във вакуума се „пазят“ честотите на обект, който отдавна не е на съответното място.
Koлпаков доказва, че всяка форма на съществуване на материята генерира тези р+ вълни и съответно реагира на тях. Така чрез честотни „портали“ съществуващите обекти взаимодействат помежду си. При хората „предавателя“ или „генератора“ на р+ вълни се намира в дълбоките структури на мозъка, някъде след епифизата. Ако се вслушваш в посланията от нищото, или както казва Юнг от „тъмната страна на личността“, се „чуват мислите“ на всяко съществуващо. Тази информация се предава посредством р+ вълни. Телепатията, или р+ вълните се генерират от несъзнаваното. Затова в сън, транс, медитация, или друго изменено състояние на възприятие (логиката, филтрацията е „изключена“), мозъкът разполага с информация за решение. Това е знание от всепроникващите р+ вълни (Потенциал), носещи информация (отпечатък) за проявеното и съществуващо.
Всичко, което се излъчва в ефира като р+ вълни, съдържа информация. Нашите желания, излъчени по същия начин реализират в Потенциала на нищото (вакуума) този резултат. Излъчващия, съдържащ информацията за желания резултат „разпръсква“ защитното си индивидуално поле в Потенциала. Като защитна преграда, те са препятствие за движещата се енергия на вакуумните флуктуации. Тази енергия дифрактира през защитното поле р+ и енергията се „обръща“ с хастара наопаки. Реализира се проявявен холограмен образ на… излъченото желание… Каквото се излъчи – това се получава.Каквото посееш, това ще пожънеш… Обектите си „взаимодействат“ чрез защитните полета р+. При липса на честотен портал, няма обмен на информация – обектите агресивно се отблъскват. При наличие на портал, обектите се самообучават един друг, като „разменят“ информация при своето взаимодействие. Така Приемници на р+ вълни се явяват обекти и елементи от паралелната реалност, които се „нуждаят“ от тази информация. Хора, които желаят да контролират, да бъдат обслужвани, да мързелуват и т.н, се настройват да излъчват р+ вълни с тази информация. Това е така, защото честотният портал е затворен. И дори да не осъзнават това (тренирали са действието много време и им е станало навик), те го правят. Така, при човек, излъчващ такива р+ вълни, всичко като че ли върви „наопаки“. Ако жена се омъжи, то съпругът й умира, разболява се, или пие твърде много. И дори да се омъжи няколко пъти, нещата се повтарят в подобен план. Защото хората с посока „навътре“са генератора, предавателя на р+ вълни с информация „разделяй и владей“, „всичко е ограничено, затворено и лошо“, „всеки и всичко ми пречи“ и т.н.. Това се излъчва – това се получава…
При желание за промяна, с помощта на р+ вълни, човек става генератор на резултата от желаната промяна. Потенциалът като „ трансмутиращ приемник“ на р+ вълни, ще прояви и съответната паралелна реалност. „Когато ученикът е готов, се появява учителя“. Със същата сила е валидно и, че ако желаеш да си Учител, се появяват и учениците…
В паралелната реалност физическите холограми (елементи от същата тази реалност), ще се поляризират като фрактали на изначалната пораждаща вълна р+. Изборът на съответната полярност, реализира и резултата. Така, пожеланата промяна за едни ще е достигане до желан, търсен резултат, за който са благодарни, а за други ще е „заплаха“ и „пробив“ в личното пространство. Всичко в паралелната реалност е следствие и фрактален елемент от изначалната индивидуална р+, която се задава и проявява с акта на мислене. Развитието на цивилизацията и прогреса, които са реализиране на промяна носят ново разбиране и нови знания, но вместо по-голяма свобода, водят до все по-голямо ограничение дори в собствените мисли. И тогава „Знанието носи тъга“. (Еклесиаст)
Какъв е процесът на активиране на жизнената енергия (р+, протонно поле)?
Въз основа на парадокса на близнаците се стигна до извода, че Нищото съдържа цялата информация. Това е един безкраен потенциал от вероятни възможности, като никоя от тях не е реализирана. В този вакуум, времето тече с безкрайна скорост, самата информация е в пълен покой и е в едновремието на Тук и Сега.
Когато е наличен акт на мислене, се проявява движение в информационното поле, „губи“ се част от енергията при самото движение и като следствие от ЗЗЕ, тази „загубена“ енергия се излъчва като светлина. Това е светлина, която идва от Нищото, светлината дошла сама от себе си. Нужно е да се отбележи, че за да е налична самата светлина, то тя е редно да се появи в едновремие със своята противоположност (тъмнината, или в частния случай – като двойка фотони с противоположно въртене (спин)). Двойката фотони се появяват от Нищото и така се проявява Светлината – „енергийно наличен обект“ от две ппротивоположни състояния. Състояния, които само илюзорно са противоположни, защото те си взаимодействат, преливат едно в друго и оформят общ проявен цялостен, единен обект, състоящ се от противоположни, полярни състояния. За да съществува нещо, което и да е то, е нужно да може да се самоопредели, тоест, да е състоящо се от полярности.
Извод: Всяко съществуне съдържа в себе си и своята противоположност. Иначе не е възможно да съществува, не може да се самоопредели.
В момента на наличие на акт на мислене, се проявяват и полярностите на този акт. Тоест, щом има движение, имаме вече и две противоположности (движение в противоположни посоки) :
- Появява се движение, което честотно е различно от състоянието „покой“ и по този начин предопределя наличието и на нов „обект“ – на пространство… Самото движение е обвързано с появата на пространство. Координатите на това пространстно са честоти, разлизлични от безтрептене (покой).
- Наличието на движение предопределя и „промяна“ на безкрайната скорост на времето (мигът Тук и Сега), което води честотни вибрации „време“. Времето и пространството остават взаимообвързани с функцията движение, която пък е следствие от информация, която не е в покой. Тоест това е честотно трептене, „разтеглящо мигът Тук и Сега в протяжност, наречена време…
- Цялата информация на Нищото вече изглежда не-Цяла, Поради загубата на самата информация (това е енергия по 3.10-21J), вече е налично ограничено информационно поле с определени честотни координати – двойка фотони с различен поляритет –f и +f, които „разтеглят“ времето и пространството на Нищото в пространствено-времеви континуум – проявява се „съществуване“ на „обект“, който изцяло се определя от параметрите на собствените си полярности в преливащата си индивидуална единност.
Извод: Като индивидуална единност всеки обект се смята за цялостен и съвършен. Щом съществува, то той е изграден от условни полярности, които преливат една в друга. Самото съществуване е взаимообвързано с „разтеглянето“ на пространство-времето, появата на светлина и движение. Всичко това се случва в едининие и едновремие на момента Тук и Сега. Актът на мислене е винаги на енергоинформационното поле. Ограниченото поле само „филтрира“ акта на мислене на Източника, за да преживее определено незнание в определена, изградена от от него среда, наречена реалност. Самият акт на мислене създава предпоставките за проявление, среда и преживяване – създават се „статични кадри на реалност“, които се „изследват“, създавайки илюзията за движение и пространство-време. Тези елементи са взаимообвързани и който и да е от тях не може да съществува без останалите…
