Линда Хенсън (Сандра Бълок) притежава красива къща и се радва на любящ съпруг и две прекрасни дъщери. Животът й е идеален до деня, в който й съобщават ужасяващата новина, че съпругът й Джим (Джулиан Макмеън) е загинал в автомобилна катастрофа.
Когато на следващата сутрин се събужда и го намира жив и здрав, Линда решава, че всичко е било лош сън, но дали е така? Внезапно нейният идеален живот се превръща в отчаяна борба да запази семейството си и открие истината. Тя започва луда надпревара с времето и няма да се спре пред нищо, за да открие желаната реалност. Тя се лута в рамките на една разхвърляна във времето седмица. Героинята действа някак си нерационално и не съвсем правдиво, но това е добре поднесено предвид сюжета и времевата неподреденост. В емоционален план филмът е епилог на една разпадаща се любов – за това как семейния живот се превръща в една безкрайна игра на маски и безразличие, на търсене и на бягство. Събитията са представени като несвързани образи в нейния сън-реалност. Това са вероятни паралелни реалности в безкрайният Потенциал на Цялото. От гледна точка на Източника, който сме, уникалното преживяване, наречено „живот”, е изборът за реално осъществяване на нещо, която сме избрали. Имаме преживяване само на това, което виждаме. Преживяването е базирано на смисъла, който му придаваме. Уповаваме се на значението, което придаваме. В същото време „преживяваме“ и илюзията за приемственост, която приемаме, когато си пожелаем дадена тема за преживяване.
Преживяванията скачат едно към друго без всякаква логична връзка помежду си и извън всякаква представа за пространство и време. „Линейно време и приемственост” започва да губи смисъла си при търсене на едно избрано преживяване. Защото върху стар избор се гради … нова идея за преживяване и така всеки избор поражда следващия … Тази илюзия за приемственост създава и затвърждава и „усещане“ за наличие на времепространство, докато всъщност всичко съществува в едновремието на Тук и Сега. При изграждането си като холограми, избираме да преживяваме линейната последователност и „приемственост“. И когато желаеш да научиш определен урок като преживяване, ти си го представяш сам на себе си като поредица от избори, който си направил в Тук и Сега, но не си преживял… И просто която и да е паралелна реалност я преживяваш като урок… Това е прекрасно и уникално. Защото в една друга реалност просто знаеш дадена информация и толкова. Ако имаш намерение да преживееш процеса на научаването, то самото научаване е преживяването. Процеса е преживяването, самото пътуване е и резултата – крайната дестинация, без значение от мястото, на което пътуването отвежда. Така има безкрайно много вариации за преживяване. Всички те са основани на изборът всеки миг за значението, което придаваме на реалността, която едновременно творим и наблюдаваме. Преди това е нужно да приемем идеята, нагласата, принципа, че съществува линейната последователност и „приемственост от момент на момент”, за да преживяваме онова, което сме пожелали…