Всичко съществува едновременно… Миналото и бъдещето всъщност съществуват тук и сега, в едновремие с настоящето. Така наречените минали и бъдещи животи също съществуват сега, в собствените си честотни полета, наред с настоящето. Всичко е вероятни възможности на настоящето, които в този момент не сме избрали или не сме фокусирани върху тях. Неизвестност, която още не сме познали и изживели. Това не означава, че тези вероятни реалности не съществуват, а че просто функционират на различни честоти, на които не сме настроени. Това упражнение помага да се настроим към тези различни честоти и по този начин получим повече умения за фина настройка. Да се извлече информация от някоя конкретна ера или успоредна реалност, е полезно, защото се учим да се фокусираме върху образи, които изглеждат немислими. Това позволява и разгръщане на сетивата, разширяване на зоната на комфорт (ЗК) и усещането за натрупаната опитност, логиката започва да приема различните, едновременно съществуващи реалности. Така все повече се настройваме и на честотите на Източника, на Цялото, когиталността.

Преди всичко ние сме фокусирани върху конкретен живот, конкретна идентичност и въплъщение. Но всичко в индивидуалната ни реалност, е всъщност отражение на самите нас от една глобално-различна гледна точка. Всичко в изградената от нас действителност е отражение на това, което излъчваме. И макар околната среда да е от автономни холограми, реални сами за себе си, и, в определен смисъл, различни, въпреки това, те са отражения по различни начини. Някои имат повече или по-малко съпоставимост, някои са пълна противоположност, но всички функционират като действителен израз на успоредни виртуални проявления. Те са съществуващи едновременно с идентичността, която вярвате, че сте и върху която сте фокусирани в даден момент, в конкретно въплъщение. Така паралелни реалности съществуват даже в собствената ни времева рамка, в собствения ни живот и представляват отражения на всички други хора. Това са наши отражения в реалности, съществуващи едновременно с нас тук и сега.

В това едновремие са вписани и миналите и бъдещи паралелни реалности. 

Едновремието

От линейната пространствено-времева перспектива на индивидуалния кръговрат и честотно въплъщение считаме, че тези виртуални отражения и преживявания, не се случват едновременно, но от перспективата на когиталността (Цялото) те са също Тук и Сега. Няма различни времеви рамки, случили се отдавна, или тепърва предстоящи. В нулевата точка, в когиталността или Източника времето тече с безкрайна скорост и на практика всичко се случва в един миг. Спомнете си теоремата на Бел, която гласи, че няма изолирани системи! Всяка частица е в мигновена връзка с всяка друга частица…

Така миналото и бъдещето са успоредни реалности вътре в нас и всички хора от тези светове, подобно на различните хора от настоящето ни също са наши отражения. Миналите и бъдещи животи също притежават свои отражения в това, което считат за свои настоящи времеви рамки съпоставими в успоредни реалности за нас. Те функционират като отражения за тези наши версии, които съществуват едновременно с техните и с които сме свързани. Лесно се стига до идеята, че наши различни успоредни версии съществуват паралелно в „други времеви версии” на Земята, които приличат или не приличат на нищо, с което сме запознати. Но това са паралелни реалности, които може да осъществим. Възможно е да имаме версия в паралелна реалност, която е направила избор, различен от този, който сме направили ние спрямо дадено събитие. Така стигаме да извода, че ние сме всеки друг… Всеки друг сме ние и всеки от нас е всеки друг. Тогава въпроса: „Какво щеше да стане, ако бях направил друго?” се обезсмисля, защото някой вече прави другото. И това е част от преживяването в друга паралелна реалност. Клишето „всички сме едно” става реален факт. Идеята за други животи, с които сме свързани в други светове и измерения, са паралелни реалности на настоящата ни физическа реалност. Тоест, имаме вероятни проявления, принадлежащи на чужди цивилизации, и версии на самите нас, проявяващи се едновременно в когиталността… И сме свързани с тях… Всичко е едно голямо малко цяло, свързано в единения кръговрат на еднаквости и различие… В енергията на Цялото няма бариери и ограничения, каквито съществуват в обърнатата с „хастара наопаки“ паралелна реалност. Там са налични всички честоти, затова „материалният“ свят става прозрачен за енергийния.

Невидимото

Ако говориш на същества от „отвъдното” и даже ако мислиш за тях, те знаят това. Получават съобщенията и изпращат непрекъснато, но затворени в честотните си бариери, ние не подозираме, че идват от тях. Посланията могат често да се появяват и като синхронни събития в живота. По-лесно е да се изпратят съобщения чрез неща (наричаме ги табелки), които са пред очите ти, отколкото по друг начин. Физическите индивиди се фокусират върху материята – „око да види, ръка да пипне”. Така всеки от нас формира връзки и близки отношения и всъщност никога не ги прекратява, освен ако вземе такова решение, или има преживяване за това, че прекъсването е направено. Навлизането в „отвъдното” е като събуждане от сън и тогава се осъзнава точно какво представляваш. Всички тези същества са тук и сега през всичкото време, но холограмата не ги възприема, защото те са на различна честота от тази, на която са настроени сетивата на който и да е индивид.