Д-р Хауърд Уайзман и д-р Майкъл Зала от Griffith University – Австралия, заедно с д-р Дирк-Андре Декърт от Университета в Калифорния, публикуват така наречената теория за “Многото взаимодействащи светове” (MIW) в списание Physical Review X:

В рамките на безкрайно много светове вълновата функция може да бъде възстановена (като второстепенен обект) от движението на тези светове. Представяме опростен модел на такива “много взаимодействащи си светове” и показваме, че може да се възпроизвеждат генерични квантови явления (подобно на теоремата на Еренфест, разпространението на вълновия вързоп, бариерното тунелиране и нулевата точка на енергия), които представляват пряко следствие от взаимното отблъскване между световете. И накрая, ние извършваме цифрови симулации, използвайки този подход. На първо място показваме, че може да се използва за изчисляване на наземни квантови условия, и второ, че е в състояние да възпроизвежда двойно разделен паралелен феномен.

Самата квантова механика показва странни явления, които нарушават принципите на причина и следствие. Ето защо е толкова трудно да се обясни същността на тези явления.

Всяко обяснение на квантовите явления ще бъде странно и стандартната квантова механика наистина не предлага никакво обяснение на всичко, а просто прави прогнози от лабораторни експерименти.
Д-р Уайзман, Huffington Post

Какво представлява тази теория?

Тази теория представлява алтернатива на концепцията за “много светове”, която е била предложена през 1950 г. от американския физик Хю Еверет, обяснявайки способността на квантовите частици, да бъдат на две места едновременно. Той предполага, че и двете страни съществуват съвместно в различна реалност, затова квантовите частици на пръв поглед могат да заемат две места едновременно. Според неговата хипотеза:

– всяка версия на реалността се разклонява в куп нови реалности

– всяка реалност съществува отделно

– всяка реалност не може да взаимодейства с друга

Теорията за “Паралелни обвързани светове” се различава по това, че множество вселени се припокриват и взаимно си влияят една на друга. Трите основни точки на Теорията за Паралелни обвързани светове са:

– Има гигантски брой вселени, някои от които могат да бъдат почти идентични.

– Всички тези вселени са еднакво реални.

– Налице е сила на отблъскване между подобни вселени, което поражда квантови взаимодействия между тях.

Красотата на този подход е, че ако има само един свят, нашата теория намалява с Нютоновата меха-ника, а ако има безкраен брой светове, това възпроизвежда квантовата механика. Така може да се прогнозира нещо ново, което не е теория нито на Нютон, нито на квантовата теория. Вярваме, че предоставянето на нова представа за квантовите ефекти, ще бъде полезна при опитите за планиране тестването и използването на квантовите явления. Сигурно има много, които не са доволни от настоящите тълкувания… Но идеята за взаимодействия с други вселени вече не е фантазия, а реалност.

Д-р Хауърд Уайзман