Търсене
Close this search box.

Да тълкуваме… филмите: Дежавю

Дежавю̀ (на френски: déjà-vu; буквално е вече видяно) е преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация (човек усеща все едно, че дадена случка вече се е състояла или се е случила неотдавна), въпреки че точните обстоятелства около предишната ситуация са неясни. Терминът е въведен от френския психолог Емил Боарак (1851 – 1917).

Хипотези:

  • Една от хипотезите гласи, че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава привкус на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
  • Друга хипотеза твърди, че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.
  • Извън научните схващания дежавю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.

Déjà vécu (произн. „дежа̀ векю̀“) е нещо „вече преживяно“. Обикновено става дума за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.

Déjà senti (произн. „дежа̀ сантѝ“) е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“ – вътрешно усещане, което определяме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в момента.

Déjà visité (произн. „дежа̀ визитѐ“) съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно.

Deja rêvé (произн. „дежа̀ ревѐ“) е нещо „вече сънувано“, а déjà entendu (произн. „дежа̀ антандю̀“) се превежда като нещо „вече чувано“ – когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседникът ни в разговор, който водим.

Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме presque vu (произн. „преск вю“, букв. „почти видяно“) – още едно от проявленията на дежавю.

Jamais vu (произн. „жамѐ вю“) е точно противоположното на дежавю. Буквално се превежда като „никога преди виждано/срещано“, „невиждано“ или „несрещано“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек в действителност познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление обикновено настъпва внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен или губите ориентация в даден район за момент и т.н.

Филмът Дежавю̀ е за пътуване във времето и теория за паралелни реалности. Всъщност филмът се занимава с вероятността да промениш миналото и да си създадеш по-добро настояще. От улика на улика в криминално разследване, главният герой се озовава в таен проект на федералните, който може да гледа реално случващото се минало  4 дни назад. Но наблюдателят не е само зрител на съществуващата реалност, а и неин творец. Реалността, на която стават свидетели, може и да бъде променяна от тях, свидетелите на реалността, а наблюдаваните обекти дори усещат погледите и присъствието им. Така паралелно текат двете реалности – тази от дните назад и настоящата. Тук се представя съществуващият в Източника безкраен момент Тук-Сега. Въпросът е можем ли да променяме миналото, какви ще са последствията, възможно ли е съществуването на паралелна реалност, ако един от нас умре в едната, ще оживее ли в другата и т.н.

Всичко е избор и възможностите на този избор като потенциални вероятности са неограничени. По интересен начин се показва, че вероятностите наистина са безкрайни, но изборът за проявление е само един. Основният аспект във филма са илюзиите на отминалите паралелни реалности и неповторяемостта на изборите. Всичко е възможно в потенциала, но избраното преживяване е единствено…

1 thought on “Да тълкуваме… филмите: Дежавю”

  1. Да определено ме се е случвало да съм някъде за първи път ,пък да ми се струва че съм била на това място ,знам го . Също много пъти ме се е случвало за секунди да не знам къде съм,да забравя,какво говорех ,да си забравя мисълта буквално . Страни неща .
    Това с промяната на миналото как може да стане? Де да можеше ,има неща които не помним и някои ти казва ” помниш ли еди какво си ” -не сме били сами в миналото!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене
Close this search box.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации

Shopping Cart
Scroll to Top