akademia@kogitalnost.net

Антон Цайлингер и Фулерен C-60


Квантовата суперпозиция е една от загадките на квантовата механика и поражда много от нейните парадокси. През 1929 и 1937 година физиците дьо Бройл, Девисън и Томпсън получават Нобелова награда за откритието си интерференция на материална частица – в началото при електроните, а после – при отделните атоми. Суперпозиция на вълните на материята на дьо Бройл е наблюдавана за масивни частици като електрони, атоми и димери, малки клъстери на ван дер Ваалс и неутрони. Но възможността да се проведе материално-вълнова интерферометрия с по-големи обекти остава твърде предизвикателна цел за експериментално изследване. Съвременните физици успяват да демонстрират интерференция на обекти, пъти по-големи от електрона и атома. Така се появява експериментът на австрийския физик Антон Цайлингер за пряко наблюдение на интерференция при двунанометрови молекули на фулерен въглерод (С-60).

фото University
of Vienna, Thomas Juffmann et al./Nature Nanotechnology

През 1999г. Антон Цайлингер и неговите колеги провеждат експеримент, в който успяват да наблюдават вълнова интерференция за молекули на въглерод-60 (C-60) чрез дифракция през материална абсорбираща решетка. Молекулата на C-60 е най- масивният и сложен обект, при който се наблюдава вълново поведение. При това от особено значение е фактът, че тази молекула е почти класическо тяло, поради множеството си възбудени вътрешни степени на свобода и тяхната възможна свързаност с околната среда. Такива връзки са от съществено значение за появата на декохерентност (загуба на кохерентност), което предполага, че експериментите с интерференция на големи молекули би следвало да улеснят подробните изследвания на този процес.

През 2015г. Ив Куде и Емануел Форт от университета Париж 7 съобщават за наблюдаване на интерференция на капки силиконово масло с диаметър 1мм, което е 10 милиона пъти по-голямо от размера на атом и е видимо с просто око.

Изводите за поведението на елементарните частици се потвърждават и на молекулярно ниво (фрактален принцип). Такъв експеримент е осъществен през 1999 г. от Антон
Цайлингер. Той изстрелва молекула на въглерод 60 (фулерен*) към дифракционна
решетка (непропусклива преграда с успоредни процепи) и от другата страна (зад
решетката) върху екран наблюдава интерферентна картина от тъмни и светли ивици.
Такива ивици биха се наблюдавали при преминаването на вълна през дифракционната
решетка, т.е. зад процепите молекулата има поведението на вълна. Малко след
това тя отново е молекула. Интересният момент е, че процепите са пет пъти
по-големи от самия фулерен (размерът на частицата е 2 nm, а процепите са с
широчина 10 nm). Това е като да преминете през врата, която е пет пъти
по-широка от вас, и да „плувате“ в пространството зад нея, а малко след това да
се „съберете“ и да продължите да ходите нормално. Задълбоченото наблюдение в
експеримента и спектрографският анализ показва, че зад дифракционната решетка
молекулата се държи като двойна спирала енергийна вълна, която сякаш обръща
себе си с хастара наопаки. Този експеримент на Цайлингер „дематериализира“
материята, т.е. доказва, че всичко е вълна и енергия, задържана в определено
поле, което също е енергия. Така излиза, че единствено наблюдателят е този,
който превръща дадена енергия в енергия, задържана от поле. Това е и причината
един електрон да се превръща в частица само и единствено тогава, когато го
наблюдаваме. Процесът на наблюдение винаги оказва влияние върху наблюдаваното.
По този начин обективна физическа реалност не би могла да съществува, защото винаги
ще е повлияна, от който и да е наблюдател.

 

 

 

 

Тези експерименти (Йънг, 1972 и Цайлингер, 1999)
утвърждават, че всичко съществуващо е енергия. Всяка материя е енергия,
задържана в определено поле, т.е. енергия, задържана от енергия. На практика
това води до извода, че всичко е въпрос на различия в честотни вибрации и
взаимодействията между тях. В основата си обаче всичко е енергийно свързано
помежду си и всеки негов елемент „знае“ какво прави другият. Това „знание“,
тази енергийна връзка е мигновена между всичко съществуващо в цялата Вселена.

Източник:

Статията по изследването на А. Цайлингер се нарича „Wave–particle duality of C60 molecules“. Публикувана е на адрес:
http://www.qudev.ethz.ch/phys4/studentspresentations/waveparticle/arndt_c60molecules.pdf

*Ричард Бъкминстър Фулър разработва още през 30-те години на

миналия век теоретична основа за трансформацията на енергия. През 1927г.,
банкрутира, остава без постоянна работа и сстава алкохолик след загубата на
дъщеря си. В това положение отива на брега на езерото Мичиган с мисли за
самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на
живота си, решава да забрави за себе си и да посвети на “експеримента… колко
може един никому неизвестен човек да допринесе за общото благо на хората”. Той
допуска, че тороидното поле на електромагнитната енергия може да се представи и
като кристална решетка, която по-късно е наречена с неговото име – сферичен
фулерен (Fuller – Energy, fulerene – англ.). Структурата на такъв фулерен е
показана на схемата. Когато изстреляме молекула с такава форма (въглерод 60)
към процеп с два отвора, се наблюдава уникално явление. Молекулата преминава и
през двата отвора, превръщайки се във вълна. Развиването на самия фулерен е
точно копие на структурата на ДНК.

Нови статии

Упражнения

Вдъхновения

Медитации