Автофагия

Нобеловата награда за медицина за 2016 година отиде при Йошинори Охсуми (Yoshinori Ohsumi) за неговите открития относно механизмите на автофагия.

Какво е автофагия?

Гладуване. Не вярвате ли!? Ето ви и научните доказателства…

Думата произлиза от гръцката auto (самостоятелно) и phagein (за ядене). Така че думата означава буквално да се самоизядеш. По същество, това е механизъм, чрез който тялото се освобождава от всички разбити, стари части на клетката (органели, протеини и клетъчните мембрани), за които няма достатъчно енергия, да се поддържат от организма. Това е регламентиран, подреден процес, за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти. Рециклирането на цялата клетка е известно като апоптоза – позната също като „програмирана клетъчна смърт“. Клетките са „програмирани“ да се подменят, след определен брой делене (говорим по-скоро за определен брой дублирания – отражения). Като копия на принтера – всяко следващо копие е малко по-„слабо“ от предишното. В един момент е нужно да подменим листа, от който копираме, като го пренаберем и разпечатаме (тоест, да направим избор), или да рестартираме системата… Този процес е от съществено значение за поддържане на доброто здраве. Клетките остаряват и се износват, защото ние постоянно мислим за „прекрасните неща“ от миналото. Живеем в миналото и кодовете, информацията, която подаваме за работа на самите клетки, е вече преживяна, тоест затворена относно движението на енергията. Това постоянно „завръщане“ в миналото изхабява, „уморява“ клетката за полезен живот. За самата нея полезността е в откриването на нови възможности, на развитие и разгръщане на енергията…

При автофагията, вместо да се подменя цялата клетка (апоптоза), се трансмутират само някои клетъчни части. Това е процеса на автофагия, където на субклетъчно ниво се заменят с нови някои органели. Старите клетъчни мембрани, органели и др. могат да се отстранени, като се изпращат в лизозомата – органел, който съдържа ензими за разграждане на протеини. Един от основните регулатори на автофагия е киназа, наречена mammalian target of rapamycin (mTOR). Когато mTOR се активира, той потиска автофагията, а когато е в покой, той я насърчава.

Ключов активатор на автофагията е лишаването от храна. Когато се храним, инсулина върви нагоре, а неговата полярност (глюкагон) отива надолу. Увеличението на глюкагона стимулира процеса на автофагия. Повдигане на глюкагона (фастинг) е най-известния начин за активирани на автофагия.
По същество това е форма на клетъчно прочистване. Тялото идентифицира стари и нестандартни клетъчни протеини и ги бележи за трансмутация. Натрупването „боклуци“ е отговорно за ефектите на стареенето. Фастингът е много по-полезен, отколкото само за стимулиране на автофагия.

  1. Чрез стимулиране на автофагия, ние изчистваме всички наши стари, износени протеини и клетъчни части.
  2. Гладуването стимулира хормона на растежа, който предизвиква тялото да трансмутира и подменя негодните и остарели елементи.

Автофагията е Избор…

Осъзнат Избор за регулиран процес на трансмутация. По време на автофагия, старите компоненти на клетките се разделят на съставните си аминокиселини (градивен елемент на протеина). Първоначално, в ранните фази на глад, аминокиселинните нива се увеличават. Така в началото на гладуването ще се прояви лек дискомфорт. Впоследствие аминокиселините преминават през черния дроб за глюконеогенеза, като някои се разграждат до глюкоза. В трети вариант аминокиселините се включат в нови протеини. Така организма самонастройва себе си за подмяна, за ново проявяване и преживяване. Ако не намираме смисъл в това да живеем, ако не сме търсачи, които изследват проявеното от самите тях, самонастройката е утвърждаване на мисленето за умора и нервност, за депресия и нежелание за живот…

Последствията от натрупване на стари износени протеини, се наблюдават в две основни заболявания – болестта на Алцхаймер и рак. Болестта на Алцхаймер включва натрупването на анормален протеин, който разбива системата на мозъка.

Храненето спира самопочистващия процес автофагия. Затова той не се постига чрез ограничение на калории или диета. От друга страна е възможно да се стигне и до пристрастяване – анорексията е пример за това.

Балансът празник и гладуване е онзи път на преливане на полярностите, който е известен като принцип на Хермес. Това дава възможност за растеж на клетките по време на хранене и прочистване по време на глад или пости.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart