Аватар е научнофантастичен филм от 2009 г., написан и режисиран от Джеймс Камерън. Главните роли са изпълнени от Сам Уортингтън, Зоуи Салдана, Сигорни Уийвър и Стивън Ланг. Филмът е издаден и разпространен от „Туентиът Сенчъри Фокс“.
Работата по филма започва през 1994 г., когато Камерън написва сценарий от 114 страници. Снимките трябвало да започнат след завършването на „Титаник“ и да приключат през 1999 г., но според режисьора „било необходимо филмовата технология да навакса“. В началото на 2006 г. Камерън развива сценария за езика и културата на Пандора, като кани д-р Пол Фромър (Paul Frommer), професор по лингвистика в Университета на Южна Калифорния, да създаде изцяло нов език, специално предназначен за На’ви. Впоследствие той създава не само езика, но измисля и граматиката му, начина на произношение и писане. Историята във филма стартира през 2154 г. и фокусира епичен конфликт на луната Пандора, който се води между местните шестметрови хуманоидни същества – На`ви и земните колонисти. Поради силно токсичната атмосфера на луната хората са принудени да използват Аватари – изкуствено създадени тела от ДНК на определен човек и ДНК на местните На’ви. Човекът, от когото е взета ДНК, е единственият, който може да управлява Аватара си. Хората използват аватарите главно за да комуникират с На’ви и за да изучават заобикалящата ги среда. Така се прокарва идеята, че всеки има тяло, че се проявява на определено място, в определена реалност, за да преживее една предварително избрана от него самия задача. Основната теза на филма е приемането. Приемането на различното, нестандартното на съществуващото извън зоната на разбиране и зоната на комфорт. Подчертава се единението и хармонията, дървото на живота и свързаността на Всичко, което Е! Като контрапункт се представят човешката агресия, контрола, военщината и бездушието.
„Аватар“ e филмът, събрал най-много приходи от кинопрожекции в историята на киното. В САЩ филмът прекарва 7 седмици начело на класацията по приходи и събира общо 760.5 милиона щатски долара. От прожекции в останалата част на света филмът събира още 2.02 милиарда щатски долара и общите му приходи са 2.78 милиарда щатски долара. За успеха на филма допринасят и по-високите цени на билетите за 3-D и IMAX прожекциите в сравнение с нормалните прожекции.
И още…
Всеки, гледал филма Аватар, е почувствал истината, че всеки един от нас на практика е аватар. Истината във филма е, че технократската раса на земляните е на път да разруши себе си, а не толкова „уж” по-примитивния, но изключително сложен и самосъхраняващ се разум на планетата Пандора. Природата също е Аватар на Източника, както и всички ние на физически план. В „Матрицата” на Братя Уашовски има подобна идея, в която се открива, че Любовта е дори там, където нещата изглеждат странно жестоки.
Филмът на Камерън е невероятното картинно шоу. В него създателите му, съзнателно или не, дават отговори на въпроси, на които е трудно да се отговори. Особено за хора, които нямат вътрешно чувство за невидимия свят. Филмът показва истини, известни от хилядолетия, които не достигнат до съзнанието човека. Например твърдението, че при раждането ние се събуждаме във физически свят и заспиваме за духовния. А при смъртта става обратния процес. Същият процес се случва всеки миг и по време на сън. При заспиване, губим реалността на физическото и сме в друга реалност. При пробуждането, процесът се завърта обратно. Експеримента аватар разкрива преминаването в друго тяло, което обяснява необяснимото.
Физическото тяло и физическата личност не са реални, а съзнателно изградени проявления на менталния Източник. Той се проявява в съществуващото за да изследва незнанието. Получената безкрайна мрежа от безкрайни проявления имат определени характерни черти. Всички са свързани с Източника – следователно и помежду си. Всяко нещо твори себе си и паралелните си изследвания в среда, която сами избират, за да се открият повече вариации. Всички са едно – Източникът, който изследва свои различни състояния. Самият Източник не може да се излъчи изцяло, защото вариациите са безкрайни. Информацията се преживява и записва, за да не се повтаря. Така стигаме и до уникалността на Твореца, който всеки от нас Е. Неповторима … и в този план – съвършена. Защото е единствена, но едновременно с това е свързано отражение с всички останали. С това в Аватар се показва фактът, че се намираме в една глобална енергийна и мисловна мрежа, разпростираща се навсякъде. И мисълта на всеки един от нас тече едновременно в хиляди нишки по цялата система, включително и в безкрайните нематериални планове. Всяка наша мозъчна клетка е огледало на един небесен свят и има връзка с него, че всичко се отразява във всичко и свързано с всичко. Раждането и загиването на светове става само в мисълта на илюзорното проявление на индивидуална личност. Аватар загатва за възможностите за прехвърлянето на тази ментална същност от едно тяло в друго, за това, че тялото е облицовка, наметало на много по-висша сила. Същност, която е безкрайна и вечна.
Ако човек можеше да види величието на собствената си душа, той щеше да коленичи и да се поклони пред нея.
Филмът разкрива истини, които старателно сами сме скрили от себе си. Защото, ако ги разберем и припознаем като свои, можем да ги реализираме… Парадоксално е, че гледаме, но не виждаме, слушаме, но не чуваме, мислим, но не разбираме, правим, но не осъзнаваме. Фокусирани към себе си, виждаме само себе си навсякъде, заслепени сме от себе си. Пристрастието към тялото обсебва и затова не проглеждаме. Самозаблудата и съмнението стават съдържанието на егоцентризма. Отричането и мързела са по-силни от желанието да познаем непознатото. Парадокса стига до това да търсим съвършен Аватар, чрез който да не правим нищо. А тогава той не би бил съвършен, защото няма да има и няма да желае развитие. Затова е безсмислено да се чудим какво точно сме. Тези знания са опасни, защото човек може най-накрая да проумее, че е безсмъртен Източник на много проявления, че неговия дом е навсякъде – във Всичко, което Е. Може да разбере, че тялото е нищожна част от това, което притежава. Истини, добре скрити дори, когато са явни. Готови сме да говорим как нещо не става, но не и да проверим дали става. А само, който желае, може да вижда невидимото! Всеки е Източник с неограничени възможности в глобална мрежа на Всичко, което Е. И отдадеността вън от себе си е Любовта за единение с всеки и с всичко.